( +16! ) Fuego / Огън (One~shot)

Хей, здравей. Историята, която ще ти разкажа съвсем не е приказка. Коства ми много да си призная за тези моменти от живота ми, но предпочитам да ги споделя, за да може някоя заблудена девойка като мен да се поучи и да не допуска подобна грешка.
***
Беше юли... Началото на юли. Може би 7-ми или 8-ми. Не помня със сигурност, но и не е толкова важно. Бях на 12 години и онова лято бях при баба. Тя имаше малка къща на два етажа и спретнат преден двор. Помня, че онова лято в градината отпред баба беше насадила червените си салвии, които използваше за домашните си лекарства. Винаги ми се караше когато тичах в тях. Винаги ме наблюдаваше да не повредя някое цвете.
След поредното конско изчетено набързо баба се прибра в къщата, за да изпече от прословутия си черешов пай. Бях доста енергично дете и малко се поразсърдих на баба, за дето не ми даваше да тичам из градината. Обичах цветята да галят босите ми крака, а баба ми забраняваше това блаженство. Точно, за това реших да се разходя из селцето.
Като цяло самото село не бе голямо, но си имаше доста постоянни жители. Никога не го бях обикаляла цялото. Всъщност никога не се бях разхождала по-далеч от площада, а той бе само на около 3-4 минути от къщата на баба.
Обадих и се, че ще се разходя, а тя просто ми промърмори да винимавам.
Излязох облечена в розовите си, къси панталонки и бялата риза с къс ръкав и копчета отпред. Сандалите ми не бяха особено удобни, но ми бяха единствените обувки тук, а баба не обичаше да харчи пари за мен. От вкъщи не можах да си взема нищо тъй като се наложи доста набързо да дойда в селото. Родителите ми работеха в чужбина и работата им бе добро основание да ме заточат в скучното малко селце. Примирявах се с мисълта от години. Все пак и мама и татко отиваха да изкарат някакви пари, за да може да ми осигуряват всичко, което поискам. Въпреки че понякога исках просто тях...
По улиците не се виждаха хора. Такива обаче имаше в дворовете. Стари жени поливаха цветята зажаднели за вода. Други ровеха нещо в градините си, а трети просто се пекоха под жаркото слънце.
Можех да си взема шапката, помислих, ала веднага отхвърлих идеята. Винаги бях мразила шапки...
Продължавах да вървя отдалечаваща се от площада. В далечината виждах зелено поле с цветя. Никой не ми обръщаше внимание, но това не ме притесняваше особено.
Щом приближих полето достатъчно забелязах, че цветята всъщност са големи, червени макове. Много на брой. Наистина много.
Прииска ми се да се затичам и да се смея, така както правеха влюбените жени по филмите. Не че бях влюбена... все още не. Събух ужасните сандали и разпервайки ръце се затичах из червеникаво-зелените поля.
***
Ходех на маковото поле всеки следобед в продължение на шестнадесет дни. Никога не забелязвах никого и никога никой не отиваше към полето. Чувствах го като мое собствено. Докато един ден не се появи той.
Имаше къса черна коса, оформена в странно небрежна, рошава, но някак си спретната прическа. Очите му бяха бездънни, черни ями. Устните му бяха плътни и бледи. Кожата му също бе бледа. Тялото му бе силно и мускулесто - личеше си, че се труди здраво. Спрях да тичам и се загледах удивено в непознатия. Беше по-голям от мен... Не бях сигурна точно, но щях да науча съвсем скоро.
Той се усмихна и закрачи през маковете към мен. Работните му дрехи, целите изцапани с боя го правеха още по-красив за детския ми поглед. Изглеждаше като един съвсем реален принц. Може би не така спретнат и на бял кон, но все пак принц.
Усмихнах се в отговор и се наведох да обуя сандалите си. Когато се изправих забелязах, че ме гледа изучаващо. Още тогава разбрах, че съм привлякла погледа му... Просто не знаех в каква степен.
- Здравей. - престраших се и проговорих първа. Очите му, до сега изучаващи дребната ми фигура се впиха в моите.
- Имаш хубави очи. Като тревата. - отвърна, карайки ме да се изчервя. Никога до сега не бях получавала комплимент от момче. Още повече пък от по-голямо и красиво момче.
- Благодаря. - възпитано отвърнах. Ако не го бях направила и баба разбереше, най-вероятно щеше да ме набие и да ми забрани да идвам на моето поле.
- Как се казваш? - попита приближавайки се още. Не съвсем близо, но и не беше далеч.
- Сакура. - отвърнах. - Като дървото.
- Знам. Пожелах си сакура и получих Сакура. - кимвайки се усмихна отново. Погледнах го объркано, но скоро забравих въпроса заформил се в главата ми.
- А как е твоето име? - сплетох пръсти, а бузите ми порозовяха леко.
- Саске Учиха. - погледнах го с объркване. Беше ми познато... След миг се сетих и плеснах с ръце изнанадвайки го.
- Точно така, фермата Учиха. Накрая на селото. - закимах доволна от познанието си. - Баба ми купува мляко от вас. И мисля, че познава госпожа Учиха. - замислих се. Мисля, че госпожа Учиха беше бабата на Саске. Жената беше доста възрастна, а за последно я бях видяла преди три или четири години.
Саске кимна и изведнъж се замисли. Реших да не го прекъсвам, а се заех да изучавам чертите на лицето му.
Непроницаем.
Такъв си беше той. Мълчанието продължи дълго, а ситуацията бе странна. Любопитството ми надделя.
- На колко си години? - попитах и зачоплих нокътя на един от палците си. Той ме погледна объркан, явно изненадан от въпроса или пък стреснат от това, че го извадих от уне са му. Отне му известно време преди да ми каже. Гледаше ме по много странен начин. Никой не ме бе гледал така. Харесваше ми, но и ме беше страх. И все пак продължавах да стоя с това момче сама, насред полето.
- На 16. - простичко отвърна най-сетне. Споделих му, че съм на 12 и несъзнателно си казах, че разликата не е кой знае колко голяма.
Поговорихме си още малко; всеки разказа нещо за себе си. После Саске предложи да ме изпрати до вкъщи, въпреки че от полето до къщата ни имаше доста път.
Вече беше привечер и първите звезди вече си личаха на небето. Обичах небето над село защото имаше повече звезди отколкото в големия град където по принцип живеех.
Баба ме чакаше на прозореца. Не я видях докато не се разделих със Саске. После обаче тя излезе от къщата със странно изражение на лицето. Хвана ме за лакътя и притеснено ме заведе в малката ни, но уютна кухня. Попита ме поне хиляда пъти дали съм добре и дали Саске не ми е направил нещо. Изненадах се и и казах, че само сме си говорили. Тя въздъхна някак облекчено, но после се зае да ми се кара. Забрани ми да се виждаме. Ядосах се. Не я разбирах. Какво му имаше на Саске, че толкова я притесняваше?! Тогава не обърнах внимание на факта, че тя живееше в селото и знаеше повече неща от мен. За това се заех напук на забраната и да се виждам със Саске.
Виждахме се всеки ден. Там, на полето с маковете. Говорехме си за общи теми и рядко някой разкриваше нещо за себе си на другия. Не бях сигурна дали имаме общи интереси, но мисля, че отговорът бе по-скоро отрицателен. Може би се дължеше на разликата във възрастта. Но тогава не обръщах внимание на тези неща. Мисля, че по детски му се бях влюбила в Саске. А трябва да съм била доста глупава защото аз не знаех нищичко за него. Не знаех нищо, но бях готова на всичко...
***
Един следобед реших да облека същата онази бяла риза и червена пола до коляното. Отново бях със същите сандали, но те сякаш вече не ми се струваха толкова неудобни. А и нали ги свалях докато бях на полето.
Сплетох косата си на плитка и прихванах страничния си бретон с няколко фиби. До сега не го бях правила, но реших да си сложа и малко малиноворозов гланц с вкус на череша. По някакъв начин усещах, че денят ще мине различно, а и ми се прииска да се понаглася за Саске. Не че имаше някакво значение... Просто деня щеше да мине така независимо от новата ми червена пола и плитката. Можех да отида мръсна и рошава и сигурна съм, че щеше да направи същото каквото направи и когато бях понагласена.
Срещнахме се на поляната и седнахме в маковете. Бяхме доста близо един до друг. Разговорът ни беше доста странен тъй като Саске все се отнасяше на някъде гледайки ме по онзи странен начин. Обаче в онзи ден в очите му имаше нещо друго. Нещо грешно. Позволих си да го игнорирам и продължих да му говоря. Не знам дали ме слушаше, но определено ме гледаше с интерес.
Изведнъж както си седяхме така, един до друг той просто се обърна и приближи лицето си до моето. Не знаех какво да правя, но знаех какво следва. Все пак бях гледала много филми. Устните му докоснаха моите несигурни дали да продължат. Позволих му и инстинктивно ги разтворих леко. Езикът му проникна в устата ми и се зае да я изучава. В началото не бях сигурна какво да правя, но се заех да следвам движенията му и скоро целувките ни станаха доста пламенни. Това беше първата ми целувка. Най-хубавото нещо, което ми се бе случвало. Толкова сладка и едновременно толкова горчива. Беше идеална.
Мина известно време, в което не спирахме да се целуваме. Езците ни се галеха и изучаваха другия с почти животинско ожесточение. От време на време спирахме за кратко, колкото да поемем въздух и продължавахме. Ръката му погали моята. После погали шията ми. Стана ми приятно и несъзнателно изстенах съвсем леко. Той спря да ме целува и се изправи подавайки ми ръка. Объркано я поех и се изправих изтупвайки полата си.
- Искаш ли да ти покажа нещо? - попита ме с пресипнал глас. Кимнах неспособна да говоря и хванах ръката му.
***
Заведе ме във фермата Учиха. Обясни ми, че баба му и дядо му не са там. После отново започна да ме целува. Този път ръцете му шареха по тялото ми, а на мен тези непознати усещания, които разпалваше ми бяха така приятни.
Отново се откъсна от целувката и ме поведе към обора. Нямаше животни имаше само сено. Беше доста чисто. Може би нямаха животни. Не ми се отдаде шанс да разбера. Въпреки това разбрах и опознах други неща.
***
Бутна ме върху една от малките купчинки слама и се провеси над мен. Зацелува бузите ми, челюстта и устните ми. После започна да слиза по-надолу. Целуваше брадичката и шията ми. Малко ме беше гъдел, но това явно правеше заниманието му още по-забавно. Изведнъж обаче нещата станаха по-сериозни. Устните му достигнаха до ръба на блузата ми, която загатваше за малко по-равитите за възрастта ми гърди. Няма как да излъжа... беше ми много приятно, но изведнъж ме обзе страх. Знаех какво следваше, но знаех, че не бе редно да го правя. Опитах се да го избутам от себе си. Казах му да спре. Но не можах, а и той не ме послуша. Продължи да ме целува. Сълзите започнаха да се стичат по порозовелите ми бузи. Не защото ме беше страх чак толкова или защото това, което Саске правеше не ми харесваше. Напротив. Плачех защото Саске правеше нещо против волята ми. Опитах се да го избутам. Отново нямах успех. Отлепи тяло от моето сядайки на колената ми. Помислих си, че се е вразумил, но той просто се зае да повдига полата ми нагоре. Ужасяващ писък се изтръгна от гърлото ми и започнах да се мятам неистово. С една ръка хвана китките над главата ми стягайки ги в желязната си хватка. Заглуши поредния ми вик с целувка и ми прошепна, че всичко ще бъде наред. Каза ми, че това, което ще правим ще ми хареса и ми обеща да не боли. Каза ми също, че ако не си мълча ще нарани баба. Замълчах си, но сълзите и хлипанията не можах да спра. Пусна ръцете ми и се зае с копчетата на ризата ми. Отказа се на горните три и просто разкъса плата, карайки въпросните три копчета да се разпилеят из сеното. Разтвори ризата ми и пред очите му се появи черният ми дантелен сутиен. Повдигна ме леко и го разкопча, а след това махна и ризата от раменете ми. Опитах се да се прикрия с ръце, ала той побърза да ги отдръпне. Пред очите му се разкриха голите ми гърди с настръхнали розови зърна. Цялата бях настръхнала. От страх, а и както малко по-късно разбрах, от възбуда.
Започна да гали гърдите ми, да ги целува. Прокарваше езика си по втвърдените ми зърна и леко ги захапваше, карайки ме да изписквам. Когато приключи играта си с тях отново се отдръпна назад. Повдигна полата ми, застилайки част от корема ми с мекия, червен плат. Усетих как изтръпвам. Казах си, че това, което беше до сега не беше нищо в сравнение с онова, което следваше. Бях спряла да плача, нямаше смисъл. Обаче когато гащичките ми бяха свалени надолу и най-интимното ми място лъсна на показ сълзите отново заприиждаха. Саске разтвори краката ми... широко. И ме погледна... там. Цялата почервенях от срам. Сълзите и хлипанията ми зачестиха. Погледна ме изпълнен с желани и лека досада от реакцията ми. Сякаш беше правил това хиляди пъти.
Накара ме да оближа пръста му, а когато го направих проникна с него в мен. Изпитах ужасна болка. Може би се дължеше и на страха ми. Инстинктивно се опитах да свия крака, ала той не ми позволи. Започна бавно да движи пръста си навън и навъте. Успокояваше ме, че всичко ще е наред и, че скоро ще ми стане приятно. Шепнеше думите в ухото ми, движейки пръста си в мен. Скоро добави и втори, а болката не стихваше. Обаче редом с нея се появи и странно, неизпитано до тогава чувство. Беше приятно и болезнено, а комбинацията сама по себе си беше много приятна по един изключително странен начин.
Извади пръстите си и се изправи. Реших, че е приключил, но със зловеща усмивка ми каза, че едва сега започва. Събу дънките и тениската си. Остана само по тъмносините си боксерки, които бяха опънати от издутината под тях. Накара ме да ги сваля. Накара ме да държа члена му в ръка, а след това ме накара да го поема в устата си. Имах чувството, че ще повърна. Беше ужасно. Беше ужасно противно защото беше по принуда. По едно време се отдръпна и ме намести разтваряйки краката ми. Отново проникна с пръст, но го извади съвсем бързо. Както каза той вече бях достатъчно влажна. Намести се между краката ми и докосна сърцевината ми с члена си. Проникна бавно, изпълвайки ме цялата. Определено бях тясна, а той бе така голям. Заболя ме доста. Нямаше нищо общо с болката от преди малко. Наистина ме заболя. Но този път болката отмина съвсем бързо заменена от приятно усещане. В началтото Саске се движеше бавно, ала после започна да става груб. Болеше ме и дори се разплаках, но той сякаш бе глух за молбите ми.
Не съм сигурна колко време блудства с мен по този начин. Не знам дори дали мога да го нарека така, тъй като повярвайте, хареса ми. Обаче не ми се искаше първият ми път да стане по този начин. Просто, винаги си го бях представяла като изключително красив момент. А аз един вид бях изнасилена.
Саске свърши върху гърдите и корема ми. Самата аз свърших заедно с него, задъхана от плач и от умора. След това Саске просто стана и се облече. Събра дрехите ми и ги захвърли в скута ми. Каза ми да се махам. Разплаках се още по-силно. Почистих се колкото можах и се облякох. От блузата ми липсваха горните три копчета. Гърдите ми, по които имаше розови следи от устните му се показваха между разкъсната ми дреха. Хората от къщите ме гледаха с отвращение. Чувствах се като уличница. И вероятно бях такава. Бях употребена и захвърлена... като носна кърпичка.
***
Когато се прибрах се разплаках и гушнах баба. Не се наложи да и разказвам всичко, тя сама разбра. Обеща да не казва на родителите ми, но при положение, че повече не ходя на поляната с макове и не се срещам със Саске. Самата тя прекъсна контактите си със семейство Учиха.
Дълго време ме гледаше с разочарование. Помня обвинителния и поглед. Обвиняваше ме, за дето не я бях послушала. Гледаше ме така чак докато не умря. Когато това се случи бях на 19.
След смъртта и не се върнах на село, а и след онази случка повече не видях Саске.
***
Никога повече не повторих грешката си. Рядко се доверявах на момчета и не си позволявах да се влюбвам във всяко хубаво лице. Но Саске Учиха го запомних завинаги. Той беше моя урок, че животът може да бъде гаден. Че може да ти се подиграе във всеки един момент. Че винаги можеш да направиш грешка... Саске Учиха беше моята грешка. Този, който разпали огъня в мен. Грешката, която никога не повторих...

Много добър урок! Не трябва да се доверяваме на никого, преди да го опознаем добре. Дори на пръв поглед да е точно това, от което се нуждаем...