Шепа бонбони и малко любов... (One~Shot)

От известно време зяпах кецовете му, целите издраскани с графити и имена на момичета. Разкривеният почерк на една от тях ме дразнеше изключително много. По необяснима причина. Наведох се и закачливо дръпнах връзката на единия му кец. Изсумтяването му ми показа, че не е в настроение. Наведе се и просто натъпка връзката между чорапа и кеца, след което зае същата поза, в която стоеше от близо четиридесет минути. Въздъхнах и увих ръце около дясната му ръка.
- Хайде стига... - поредно изсумтяване. Този път поне не ме избута в другия край на пейката. Ура, имаме подобрение!
- Ще го оставиш ли? - попита ме и директно срещна очите си с моите. Веждите ми рязко се стрелнаха нагоре и дори отворих леко уста. Защо ли пък ме питаше подобно нещо?
- Че защо да го оставям? - остро попитах. Мразех хората да ми се бъркат, а те като че ли нарочно винаги го правеха. Никой не ме оставяше да си живея живота. Всички казваха, че за момиче на 21 животът, който водя е... непочтен. Какво ли разбираха те?! В 21 век нямаше конкретен случай на непочтеност, защото самия свят бе непочтен.
- Защо спиш с мен? - смени темата, а лицето му бе смръщено като буреносен облак. Един и същи разговор от няколко седмици насам. Не разбирах какво толкова го бъркаше, че съм сгодена за друг, но междувременно спя с него. В началото каза, че не му пречи. На мен още по-малко... Точно, затова не разбирах къде бе проблема. Връзката ни, ако можеше да се нарече така, бе съвсем неангажираща.
- Защото ми харесва. - отвърнах и се отдръпнах от него. - Знаеш ли, трябва да тръгвам. Мислех, че ще правим... нещо, но изглежда не си в настроение. - взех си чантата и станах от пейката силно надявайки се той да ме спре. Само че не го направи. - Обади ми се когато искаш.
- Да, върви при онзи богаташ... - чух думите му, от които ме заболя. Обикновено бях голям непукист, ала напоследък все повече се хващах, че мнението на Саске ме вълнуваше. Не се обърнах, а само отметнах коса и се насочих към края на парка.
***
Да бъдеш с някого за пари не бе чак толкова лошо. Тази вечер например, Неджи ми подари 16-каратови обици с шлифован розов диамант, в комплект със колие и гривна. Наистина красиви, а и най-важното, скъпи. Благодарих му и се усмихнах съблазнително. В усмивката ми нямаше благодарност. Знаех, че заслужавах всичките му подаръци. Поне това заслужавах щом си съсипвах живота.
Някои хора бяха похотливи други прекалено гневни, а аз бях просто алчна. Всеки си имаше собствен грях, с който трябваше да се справя. В моя случай аз просто му се отдавах.
Светлината на свещите огряваше диамантите от комплекта, който си бях сложила с помощта на Неджи. Трябваше да призная, че въпреки глупостта си той все пак имаше вкус. Диамантите и сребърният им обков прилягаха чудесно на розовата ми коса. Отърсих се от мислите си и се заех с представлението си за пред годеника ми, който между другото беше голям глупак. С колко акъл трябваше да разполагаш, за да се сгодиш за момиче, което познаваш от две седмици и си по-възрастен от него с дванадесет години. Разбира се вече повече от месец и половина бяхме сгодени и да не повярва човек, все още не бяхме преспали.
- Как мина денят ти? - попита ме с онзи леко надменен тон, присъщ на богаташите. Скрих презрението си и се усмихнах с леко стиснати устни.
- Нормално, дори леко скучно. - отвърнах му с обичайния отговор и допълних. - Но срещата ми с теб го направи прекрасен.
Бях алчна кучка, лицемерка и дори курва, но го правех с кеф.
***
Цялата вечер продължи в лицемерничене от моя страна и заслепен идиотизъм от страна на Неджи. Изпратих го от малкия ми апартамент в 01:22ч. през нощта. Беше се понапил със скъпото червено вино, а аз изкарах срещата само с половин чаша. Но не защото не ми се искаше да се напия. О, напротив, искаше ми се и то много, но трябваше да държа нещата под контрол.
Привечер телефонът ми звънна. Бях сигурна, че е Неджи и, за това се поколебах дали да вдигна. На екрана обаче името бе друго - "Саске". В стомаха ми запърхаха пеперуди, а аз се учудих на собствената си реакция. Побързах и натиснах зелената слушалка на белия iPhone, подарък от годеника ми.
- Саске? - отчетливо казах, ала гласът ми прозвуча някак... задъхан.
- Здравей. Съжалявам за вчера. - отвърна и го чух как намалява телевизора.
- Дам... - измърморих и се приближих към прозореца. От третия етаж не се виждаше кой знае колко, а гледката от прозореца на кухнята ми представляваше изоставен строеж.
- У вас ли си? Ще дойда след 20 минути. - дори не изчака отговора ми, а просто затвори.
Заех се да поразчистя малко. Сложих чиниите в миялната, прибрах разхвърляните си дрехи в гардероба и оправих косата си. Дори за Неджи не правех изброеното... Явно просто му харесваше да ме "притежава" или... и аз не знам.
Седнах на синьото канапе и зачаках появата на Саске. Докато го очаквах се замислих. Обичах ли Неджи? Определено не. А Саске? На това дори не можех да си отговоря. Компанията му ми харесваше. Харесваше ми и това, което правехме. Харесваше ми когато го виждах усмихнат или дори намусен. Мисля, че точно тогава осъзнах, че съм влюбена. Само че... можех ли да си го позволя?
Взех телефона си и набързо написах един SMS. Точно го изпратих и на вратата се позвъни. Скочих от канапето и се втурнах към черната метална врата. Отворих я със замах и отсреща съзрях смутена усмивка и букет червени рози. Ухилих се и дръпнах Саске в апартамента. Той ми подаде букета и пъхна ръце в джобовете си. Погледа му се закова някъде в изтъркания паркет, а думите сами излизаха от устата му.
- Сакура... Толкова съжалявам за вчера. Нямам право да ти се меся, но моля те, изслушай ме. - побърза да ме погледне в очите. - В началото, когато се запознахме, наистина бях привлечен само от тялото ти, но с времето просто... просто се влюбих в теб. - ококорих очи, но не казах нищо.
- Аз не мога да ти предложа много пари, знаеш... - при последното ядно сви устни, но после се доближи до мен. Помислих си, че ще ме целуне, но той просто извади дясната си ръка. Протегна я към мен и се усмихна.
- Не мога да ти предложа пари, но мога да ти предложа шепа бонбони и малко любов. - онази усмивка, запазена само за мен се мъдреше на лицето му. Беше толкова сладка. Покрих шепата му със своите две и се надигнах на пръсти. Щом слях устни с неговите вече знаех, че съм направила правилния избор.
- И аз те обичам, просто го осъзнах късно. - откъснах се за миг от целувката, но след думите отново сплетохме езици. Най-правилното нещо в живота ми бе Саске. Не смятах да го губя за нищо на света. А Неджи... той можеше да предложи парите и бижутата си на някоя друга. Някоя, която си няма невероятен приятел, шепа бонбони и малко любов. SMS-ът, който му пратих не бе особено съдържателен, но казваше всичко, а то беше, че съм намерила човека до себе си.
Нощта, която прекарах със Саске тогава бе незабравима. Защото за първи път не правихме просто безчувствен секс, тогава за първи път правихме любов. Отдадохме се един на друг с цялото си същество... И беше незабравимо.
***
В крайна сметка със Саске избягахме. Преместихме се в едно малко градче. Нямахме много, но и не бяхме лишени от нищо. С него животът ми бе вълнуващ и неповторим.
И до днес се чудя как шепа бонбони и малко любов можеха да променят живота ми. Странно, но факт. И повярвайте ми, заслужаваше си... бонбоните също.

Беше голямо удоволствие да прочета тази история отново! Наистина парите не са по-важни в живота от любовта! От бонбоните също! Обичам произведенията ти, очаквам все повече нови неща от теб!