Съдби на кръстопът (SS;NH;NT)

- Госпожице Тентен, ще се радвам да споделите мнението си относно мерките за безопасност, които трябва да се вземат при правенето на секс… Ако имате време, разбира се… - многозначителният тон на дъртата пръчка по биология ми подсказа, че заниманието ми не е останало незабелязано. Признавам, че да се натискаш с гаджето си в ъгъла на стаята, в която се провежда лекцията, не бе особено подходящо действие, особено когато нещата станеха малко по-горещи…
Прокашлях се и прокарах пръсти през косата си, молейки се да не изглежда чак толкова зле. Придърпах потника си надолу, закривайки малкото показала се плът и се наместих в стола си.
- Лично аз предпочитам секса без презерватив, за това и пия хапчета… Все пак не искам да стане нещо… непредвидено. – не желаех да звуча нагло, но явно дъртата пръчка го прие по този начин и без много да се замисля ме изхвърли от часа.
Оставаха ми още 3 часа до края – два английски и един математика. Автоматично реших да се изнеса от „любимата” сграда и да ида в CupCake Net, което бе на три пресечки от училище.
Замислих се за случилото се от преди малко. В интерес на истината, Гаара не ми беше гадже, но така се бяхме уговорили да казваме. Той искаше Ино да ревнува, а аз исках Неджи да ревнува.
Сещайки се за последния се ядосах много. Не можеше по купоните да ми показва колко много ме харесва, да се целуваме, че и малко повече и накрая из училищните коридори да се прави, че не ме познава.
Ало!? Аз тук не бях за заигравка! Не, не, не…

С бушуващи мисли неусетно бях стигнала до кафенето. Взех си мляко с нес и едно кексче и се настаних на моята си маса – на втория етаж до рафтовете с книги, които можеш да зачетеш докато се наслаждаваш на напитката си или на божествените десерти.
В момента не ми се четеше нищо, но обикновено успявах да преполовя една нормално дебела книга за две, три самостоятелни идвания.
Обичах да идвам в това кафене, тъй като преди години Хана, по-голямата ми сестра, обичаше да ме води тук. Затова и сега, когато беше в града за тази седмица й се обадих да се видим като в добрите стари времена. С разликата, че тогава тя беше тази, която пропускаше часове и ме оправдаваше пред учителките с всевъзможни извинения, за да нямам отсъствия. А те ме пускаха. По това време бях доста по-кротка и тиха, а и може да се каже, че „зубърчето на класа” ми стоеше като прякор.
След няма и десет минути пристигна и Хана. Все така неземно красива както винаги. Дълги крака, стройно тяло, кафява коса с няколко нюанса по светла от моята и самочувствие, за което и английската кралица би завидяла. Да, това бе голямата ми сестра, за която никой не бе изненадан, че стана модел. Когато бе на няколко крачки от масата, станах и я прегърнах толкова силно, че май щях да й счупя някое ребро още малко.
- Липсваше ми. – ухилих се и се отдръпнах да я огледам. Светлозелените й очи ме гледаха със задоволство, когато плъзна поглед по мен. Не се бяхме виждали от 2 месеца, а за мен и сестра ми това бе много време.
- И ти ми липсваше, дребосък. Е, прави ли ще седим? – засмя се тя, настанявайки се на стола срещу моя. – Казвай сега, какво става? Купони, момчета? За училището май няма смисъл и да питам, като гледам са ви пуснали по-рано, а? – ухили се на свой ред тя. Отлично знаеше, че в старото й училище и бомба да обявят няма да ни изкарат преди да сме приключили с уроците за деня или поне с часа, който караме.
- Ех, как си знаеш. Купоните и момчетата - не по-различно от онова, което беше при теб. Нашите както винаги ще ме пуснат, ако успея да ги излъжа убедително, независимо от факта, че знаят, че го правя.
- „Като ще лъжете и мажете, поне да го правите като хората. Как иначе ще се оправите в тоя живот. Малко въображение момичета, знам че това ще ми излезе през носа, но съм ви баща не мога да ви оставя наивни и заблудени.” – каза през смях Хана. Баща ни беше адвокат по подялба на имущество, беше му в кръвта да „лъже и маже” както сам казваше. Понякога се улавях как е успял да ме убеди в нещо , което първоначално не съм искала да правя, но после кой знае как се оказваше, че вече го правя.
- Няма ли да си вземеш нещо за пиене? – кимнах към празното място на масата пред нея.
- Няма нужда. – наведе се заговорнически към мен и кичур от медната й коса погали гладката повърхност на масата. – Аз съм ВИП. На мен шефът ми сервира.
Едва не се задавих с току-що отпитото кафе. Нима сестра ми обявяваше, че спи с шефа на кафенето?!?!
- Ама ти… Нали не… Сещаш се… - изчервих се. В това отношение Хана винаги бе по-отворената от нас двете и нямаше проблем да говори за нищо свързано със секса или връзките… и то пред куп непознати хора.
В отговор на моето възмущение сестра ми просто се ухили и ми смигна. Изчервих се още повече.
- Не. Беше гадже на най-добрата ми приятелка, която сега му е личен адвокат, което автоматично означава, че нещата помежду им не са много розови, но както и да е. Дълга история. – Хана махна с ръка – характерен за нея жест и обърна глава наляво към стълбището, по което бавно се показваше мъжка фигура с руса коса и две чаши в ръцете. Ухилен, блондинът се запъти към нашата маса и постави едната чаша пред сестра ми, а другата остави пред последния свободен стол и се настани. Двамата се прегърнаха, целунаха се по бузите и се усмихнаха топло един на друг.
- Това е Наруто, шефът, който не е шеф, защото родителите му са шефовете, но нали им е син, та за това се води, че и той притежава нещо, но не съвсем и…
- МЛЪКНИ! – в един глас извикахме с Наруто и се спогледахме. От първото впечатление разбирах, че е доста усмихнат човек, тъй като усмивката му стана още по-широка след двойния ни протест.
- Приятно ми е. – протегна ръка към мен и се здрависахме. – Ти трябва да си Тентен. Жълтурестата тиква с памперс и сополи, както обичаше да ти казва Хана едно време.
Нямаше как да не я погледна на кръв. Мисля че някъде в къщата татко имаше пистолет. Или трябваше да взема косачката. Щеше да бъде интересна смърт…
- Да, това ще да съм аз. – измърморих и подадох ръка в отговор. Наруто се захили на физиономията ми и ме потупа братски по рамото.
- Е, момичета, знаете ли вица за..


***
Вече бе почти полунощ, когато отворих вратата на апартамента си и запалих осветлението в коридора. Събух петнайсет сантиметровите токчета от краката си и с облекчение раздвижих схванатите пръсти.

Утре трябваше да ставам рано, но деня бе изморителен, а наистина имах нужда да разпусна за малко във ваната. Съблякох набързо прилепналата черна рокля от себе си, до нея се озоваха и новите ми копринени чорапи. Заметнах се с пухкавата си бяла хавлия и се насочих към банята.
Преспокойно можех да заявя, че банята ми е голяма, колкото спалнята. Може би малко по-малко, но само малко. Самата аз живеех на последния етаж, а сградата, в която живеех може и да не беше особено висока, но в сравнение с тези около мен, ами да кажем, че ги надвишаваше с четири етажа. А това бе и една от критериите, по които си подбирах апартамента. Преди винаги бях мечтала, докато се излежавам във ваната си да мога да гледам звездите и небето над мен, а самата вана да е разположена до огромен прозорец. Всъщност то бе по-скоро прозорче, онова, което можеше да се отвори, средно на големина. Просто стъклото, което заемаше по-голямата част от стената, създаваше илюзията за огормен прозорец.
Извадих свещите, които държах в шкафчето под мивката и се заех да ги нареждам около ваната и навсякъде из помещението. Може и да бе глезотия, но ме караше да се чувствам добре, пък наистина бе красиво. Запалила и последната свещ, махнах хавлията от себе си и я оставих на металната повърхност служеща ми за закачалка. Вързах косата си на висок кок и се потопих в топлата вода. Облегнах глава на мраморната повърхност и насочих очи към остъклената част на тавана ми, от която действително можех да наблюдавам звездите.
Подсмихнах се, когато една падаща звезда прикова вниманието ми. Нямаше как да не се сетя за детските си и в последствие тинейджърски години, в които с Наруто бяхме гледали звездите. А на първата ни среща имаше така наречения дъжд от падащи звезди.
Може и с него да се бяхме разделили и да не поддържахме някакви отношения, но все пак онова си оставаше един хубав спомен. Нещо, което винаги щях да помня.
Сещайки се за Наруто отново се замислих за онова, което бе станало по-рано през деня. Самият той ми се бе обадил, след като не се бяхме чували в продължение на пет години и то с учудваща молба. Искаше да му бъда адвокат, тъй като се развеждаше със съпругата си. Останах много по-учудена от факта, че се е оженил, отколкото, че се развежда…
Подсмихнах се и затворих очи. Интересно ми бе защо не изпитвах абсолютно нищо към този човек, след като имахме толкова красиви спомени. Абсолютно нищо…

Боже, ти ли си?! Росито пише за нарухина? Кой ме е убил, че съм Рая? Или ангел е дошъл на земята? Нямам търпение, най-накрая!   Колко трябваше да чакам!