SasuSaku: Life story

- Сакура ставай по дяволите! - провикна се майка ми. Защо за бога трябва да ставам толкова рано , само заради онзи ” затвор ” или така нареченото училище. Между другото казвам се Сакура както вече разбрахте , а в допълнение само ще добавя фамилията ми , а именно Харуно. Такаа... сега най – добре ще е да се представя или иначе казано автопортрет.Имам розова коса и страхотни изумрудено-зелени очи.
-Не можеш ли по – тихо да събуждаш дъщеря си?! – леко издразнено казах аз.
-Ако бъда по – тиха ще се направиш , че не си ме чула така поне успях да събудя и братята ти. – каза мама , която се беше подпряла на вратата на стаята ми. Погледнах я и станах, е за едно и бях благодарна, не че ме е родила е и затова също но поне ме събуди и спрях да сънувам тези розови мечки, а стига бе аз да не съм в детската градина! Запътих се към банята надявах се братята ми да не са я окупирали. Явно не ми излезе късмета и четиримата стояха там чакайки най – вероятно баща ми да излезе. Имам страхотни братя дори един от тях ми е близнак . Казва се Даниел на външен вид освен очите по нищо не си приличаме. Той е като някой модел излязъл от списание . Има руса коса и зелени очи , които ни бяха наследство от баща ни. Точно сега сме на 17 години и с нетърпение чакаме тази година да мине и колкото се може по-бързо , че да дойде другата и най – после да вземем да завършим проклетото даскало. По-малкият ни брат се казва Браян и е на 15 г. ужасно е нетактичен и понякога малко груб. Предполагам грубостта му е от майчина страна. И той като Дан има руса коса и преливащо синьo-зелени очи . Абе всичките ми братя бяха блондинки. Алекс е на 14 и е най – нормалният в семейството . Дори 12 годишният Тим не е нищо повече от останалите.
-Май трябваше да се събудиш по - рано, така че поне да не си последна. – каза с лека насмешка Дан. В този момент баща ни излезна от банята , бързо го бутнах и влезнах вътре . След което, чувах обидите на „скъпите ” ми братя по мой адрес.
-Егати джентълмените сте. Не сте ли чували , че първо се дава път на дамите. - саркастично казах аз и побързах да свършвам работата си в тоалетната. Когато излязох от там се учудих кой ме псува толкова много . Все пак не бях стояла кой знае колко време вътре. Със „свръх” слуха си чух от къде идват всичките тези псувни . Обърнах се и какво да видя, Браян седеше до стената, а от носът му течеше кръв, само секунда след това разбрах , че на излизане съм бутнала вратата малко по – силно , която пък е фраснала по – малкия ми брат точно в лицето. Извиних се, и като влакът стрела с пълна скорост потеглих към стаята ми . Отворих гардероба си и започнах да тършувам за униформата ми .
-Мамо пак ли си ми ровила в гардероба , колко пъти съм ти казвала , че не си на моите години?! –извиках аз колкото да не нанеса трайни вреди по гласът ми и после да говоря като бабка без чене.
-Просто исках да видя какво носиш... – почна да се оправдава тя . Да бе все едно и повярвах. Като е искала да живее не е трябвало да се жени на шестнайсет. Е нямала е избор защото с милият ми татко кой знае къде са забутали презерватива. Надявам се да нямам съдба като нейната...
-Добре тогава докато си „гледала”, случайно да си забелязала къде ми е униформата?
-Ааъъъ... потърси в спалнята. – каза майка ми и чак от тук усещах как се червенее. Отидох, взех си униформата, която се състоеше от : къса дънкова пола , бяла риза , червена вратовръзка и страхотни ботуши. Не беше лоша само дето всички изглеждахме като близнаци. Облякох се и отидох на закуска, едвам не паднах като видях кой беше долу. Съученикът ми Саске Учиха заедно с цялото му семейство.Леле ама той наистина е яко парче. Но какво за бога правеше тук?!...

Глава 2

- Добро утр... – тъкмо да завърша изречението си когато усетих , че се свличам по- стълбите , като чувал с картофи.
- Леееелееееее колко си тромава! – чух как чернокосия пич се заяде с мен.
- Ти май не си си получил нужната доза възпитание?! – видях как майка ми хвърли убийствен поглед. Ама какво толкова съм направила, няма да седя като Статуята на Свободата след като някой се заяжда с мен?!
- Саске дръж се по – възпитано. Излагаш ни ! – скастри го набързо майка му . Е май вече я харесвам. Побързах да се изправя и отидох до старчето ( баща ми ) .
- Защо имаме гости толкова рано? – попитах съвсем учтиво дъртото ми татенце.
- Скъпа семейство Учиха ще останат защото имат финансови проблеми. А доколкото виждам ти май закъсняваш за училище. – отговори майка ми. Доколкото си спомням попитах баща ми . Гледай я само майка ми . Слухти навсякъде да не пропусне нещо. Е сигурно от нея съм го наследила.
- Ами закуската?!? Нали не смяташ да ме пратиш гладна на училище?! – погледнах я аз с кучешка физиономия. - Пък и ме оставихте без джобни за цяла седмица!
- Оооо да как ще преживееш без нови парцалки?! – с подигравателна нотка каза „обичният” ми близнак.
- Върви по дяволите! – развиках се и излязох с гръм и трясък от стаята. Имам чувството , че с готиното парче (Саске) ще се разбират... и ще ми направят живота черен.
- Отвеянатааа! Забрави си чантата. – викаше брат ми като се опитваше да ме настигне. А пък след него Саске използваше целият си „цветущ” речник за да ме накара да забавя крачка. Ха! Иска му се . Нали беше най – добрият в спортовете. Леле, май наистина е така . Като го видях как се засили тичаше като зайчето от „Ну Погоди” подгонено от вълка. По едно време реших да дам шанс на горките момчета , че нали другото ми име е „Великодушната” . Сакура Великодушната Харуно… Хах… Ъъъ…натам.
- Толкова ли ти се ходи на училище че така си се разбързала? – запъхтяно попита блондинката (Дан- брат ми ) .Ама той наистина е тъп . Май не е разбрал че само ги правих на глупаци. Или пък е разбрал ?
- Оооо да толкова ми липсваше училището за да мога да остана 2,3 минутки на спокойствие без да гледам тъпото ти изражение. А и между другото благодаря , че ми носи чантата . Все пак е доста тежичка. – след като казах това протегнах ръка за да ми даде чантата , но тя не беше в него. Погледнах стоящата фигура до него и видях Учиха , който държеше чантата ми. Набързо я измъкнах от него и умишлено го ударих с косата си право в лицето. Тръгнах си със усмивка и с мисълта , че никога няма да забравя зачервеното му от гняв лице.
- ГЛУПАК! – казаха си двамата тъпаци един на друг.Само секунда по – късно усетих как някой впи устните си в моите .

Лол!!!Това беше наистина страхотна целувка.Когато отворих очи и видях пред мен да седи Гараа. Гаджето ми страшно е сладък мнооого си го обичкам.
- Незнаеш ли, че трябва да казваш когато смяташ изненадващо да целунеш някой?-приказвах глупости.Да определено приказвах глупости, кой нормален човек би изтърсил подобно нещо пред приятеля си.
- Ако бях предупредил тогава нямаше да е изненадващо.-каза съвсем спокойно той, който явно няма нищо против да има глупачка за гадже.
- Простено ли ми е?- попита той и ме погледна, като малко дете което е сгафило и се чуди дали ще му намалят наказанието.Леле, само колко ми е сладък човек не може да му устои.
- Ще бъде, акоооо...ПОБЪРЗАМЕ ЗА ЧАС .Ха като видях как ме погледна се усмихнах.Знаех си, че ще иска още една целувка пък и си беше истина ,че закъсняваме ,а госпожата и без това ми беше набрала.Първи час имах английски език.
Хванах го за ръката и го завлякох към кабинета. Отворих вратата и тогава усетих как Гаара ме прегръща и ме удостои с най – страхотната целувка до сега.
Добре че, поне аз се сетих и го избутах на бързо от мен, обърнах се към госпожата и с най сладкото гласче казах:
-Извинете за закъснението! – не знам дали ще ме пусне, но не искам да получа поредната забележка. Не че ми пука обаче...
-Госпожице Харуно, ако обичате бихте ли ми обяснили, какво стана преди малко на вратата. Как си позволявате такива неща в училище? И то пред мен? – Ааа не, не искам да слушам поредната лекция за морал.
-Ами госпожо Нийлс, нали знаете, че тинейджърите правят разни работи . – Боже, почервеня като домат.

След като госпожата мина всички нюанси на червеното, най на края ни каза да седнем. Аз отидох на моя чин, който беше третия в колоната до прозореца. Седнах до най-добрата ми приятелка, нейно величество принцеса Ино. Тя беше с красива, дълга, светло руса коса и много яки сини очи. По характер беше малко буйна и естествено харесваше негово величество Чернокосия идиот (Саске ест.). Започнах да си вадя учебниците, а Ино като по команда започна с дърдоренето за Саске.
-Сак не виждаш ли, той е токова готин! -каза Ино, а аз извъртях очи.
-Момиче, изобщо не разбирам какво харесваш в него, е не може да се каже че на външен вид момчето не си го бива, но в главата сякаш е блондинка.
-Хей, аз също съм блондинка, а през живота си не съм имала по-ниска оценка от шестица!
- Не се обиждай, за теб знам просто така е думата. Освен това, днес се случи нещo важно…- поех си дълбоко дъх и продължих- По-скоро не толкова важно, колкото странно. Искам да кажа не толкова...
- О, за бога казвай направо! - започна да недоволства принцесата.
-Ок, такааа... Саске се нанесе у нас със семейството си…- казах толкова бързо, че се зачудих дали въобще ме е разбрала.
- КАКВО?!? – изкрещя русата идиотка.
-Нещо не разбирате ли госпожице Яманака?- попита учителката.
- Не всичко разбирам госпожо, извинете ме. – с тих глас продума приятелката ми.
- Добре, но се постарайте да внимавате, в противен случай ще ви разместя вас двете, или още по – добре всички да седнете по номера. Ясно ли е?
- Ясно!!!-отговорихме целия клас внезапно обзети страх да не вземе вярно, старата вещица да ни нареди по номера.
Часът продължи, и аз изчаках скъпата ми приятелка да се съвземе от шока, за да продължа да и разказвам.
-Ама, ама ти сериозно ли?!- попита тя вече по-тихо.
-Разбира се! Мислиш ли, че щях да се шегувам, че точно тоя празноглавец се е нанесъл в дома ми.- подразних се аз.
-Тогава ми разкажи! Хайде, не ме оставяй в неведение! – ако и бяхте видели физиономията само…
-Ужасно си досадна! – възнегодувах аз – Но добре ще ти разкажа. Та, семейство Учиха имат някакви финансови затруднения... – и така, започнах надълго и нашироко да и разказвам трите изречения, с които ме бе удостоила майка ми по адрес на Учиха.
-Боже мой! – възкликна принцесата след като довърших историята си. –Това е толкова готино с главно Г!
- Сигурно се шегуваш, това е толкова гадно с главно Г! – понякога наистина не я разбирах…
- За бога Сак.- въздъхна приятелката ми – Та това е съдба. Любовта на живота ми, моя чаровен принц, се нанася в дома на най-добрата ми приятелка аз отивам там за около седмица и той се влюбва в мен… – о, не не не… Това нямаше да стане…
- Знаех, че си романтичка, но това си е практически невъзможно! -
- И защо? – попита тя, като ме погледна с големите си сини очи, които в момента най-спокойно биха се конкурирали с тези на Пух от Шрек.
- Първо, поканите веднъж на танци, защото искаше да се отърве от безпаметно влюбените празноглавки, а ти си му приятелка, на която държи. Второ, и без това вече излиза с три на веднъж, не ме питай от къде знам и трето, никога не е показвал, че те харесва по този начин, освен случая с танците, който само за протокола беше преди три години! – аз и моята памет… Гордеех се, че я имах.
-Ясно, схванах на къде биеш. – каза намусено Ино. Като я гледах не, че ми стана жал просто си помислих, колко е хубаво като идва да спи у нас и така не съм единственото момиче в къщата. Майка ми не я броя, защото все пак ми е майка, няма как да говоря пред нея за: момчета, гаджета, двойки (предимно по математика) и тем подобни. Особено след като със стареца (баща ми) взеха, че ми изнесоха лекция за секса и как да се предпазя от забременяване, а да не споменаваме фактът, че тогава бях само на седем (за бога!). Макар, че от една година не съм девствена (моя Гараа е първия с който издържам цяла година “party’’). Затова и дадох отговор.
-Добре може да дойдеш у нас, за две само и единствено две седмици. Ще ти стигне ли толкова? – опитах се да сдържа усмивката си, ала неможах.
-Благодаря, благодаря, благодаря… – принцесата започна да ме прегръща и целува нещо съвсем обичайно за нея.
- Чакай малко, за какво да ми стигне? – чак сега се усети блондинката.
-Да го накараш, да се влюби в теб и да иска да остане да живее у вас, не у нас. Така, не само аз, но и Дан ще ти бъдем безкрайно благодарни. – усмихнато казах аз.
- Защо пък и Дан? – вече объркано попита блондито. – Да не би и той да не харесва Саске? Странно мислех, че са приятели… - отново с объркано изражение попита Ино.
-Не. Даже много добре си се разбират. Само дето скъпия ми брат или ще трябва да се пренесе в моята стая или да дели една с „Чаровния принц”. А това означава, че ще му се наложи да направи някой „малки” промени в стаята си. – търпеливо обясних.
-Направо усетих кавичките в Чаровния принц. – раздразнено каза Ино. В следващия момент очите и заблестяха толкова силно, че чак ме ослепиха. Съвсем сериозно говоря.
– Добре!!! – каза тя ухилена до уши. В този момент звънецът би и хлапетата от класа наддадоха радостни викове.

-Е тръгваме ли? – започна да подскача като малко дете принцесата. Часовете, бяха приключили и със скоростта на светлината тя се беше, понесла към паркинга където и бях казала да ме чака докато кажа чао на Гаара. – Щом приключих с довиждането (целуването ) се бях насочила към паркинга.
-Да, да тръгваме – промърморих аз. Не беше нужно да ходи до тях за да си вземе каквито и да е дрехи, четки за зъби и все такива неща, най-вече защото прекарваше толкова време у нас, че това и беше като втори дом.
-Хей, чакайте ни. – веднага познах гласа на брат ми. Обърнах се да му кажа щом иска да го чакаме да вземе да побърза малко. И тогава схванах какво означава „чакайте ни”… в множествено число. След него с безразлична физиономия тичаше Чаровният принц. Не ми се налагаше да поглеждам Ино за да разбера, че щом Саске се приближи ще припадне на мига.
-К`во става? – попита Чаровният.
-К`во те интересува?! – не можах да се сдържа.
-Не започвайте да се заяждате. – побърза да се намеси прекрасния ми брат.
-Между другото ще остана у вас две седмици.- каза Ино с намерението да смени темата.
-И к`во, къде ще спиш? – попита веднага Саске. Непоправимият любовник.
-Теб к`во те грее? – веднага се заядох аз.
-Грее ме та, направо ме огря целия, щом ще има красиво момиче като Ино в тая къща пълна с момчета.
-А, аз к`во съм бе пашкул? – започвах да се ядосвам.
-Ти, какво да не искаш да се пробваш с мен? – каза любовникът като игрива усмивка се появи на лицето му.
-Само в мечтите ти приятел. Твърде голяма хапка съм за твоята уста. Между другото как са Мегън, Ани и Сара? – не му останах длъжна.
-Ами ако си уголемя устата? – леле ама не се предава тоя човек бе – Е, те и трите са си добре или поне така мисля. Вчера отнесох доста шамари и сълзи от тях. Само за протокола те плачеха.
-И това ще ти бъде за урок повече да не излизаш с три наведнъж нали? – попита с напразна надежда принцесата.
-За съжаление – обади се прекрасният (брат ми) – досега не съм виждал тоя тъпчо да има сериозна връзка пък и рядко харесва момиче, че да излиза само с него, а не да го мами с още дузина.
-Милото блонди съвсем посърна май представата и за прекрасният принц на бял кон Саске започна да се разпада. Е важно е да разбере, че животът е жесток.
-Хей, не съм чак толкова лош колкото ме изкарваш. А може и да съм. – нагла усмивка се настани на лицето му.
- Ино така и така ще живеем заедно имаш ли нещо против да ми помагаш с уроците по Испански и математика? – ахх, колко мило. Чакай, Саске не учеше ли френски?!
-Предполагам, че ще мога не съм сигурна и аз съм заета. – каза принцесата с толкова спокоен тон, че ако не я познавах щях да си помисля, че въобще не се интересува от Саске- чернокосия идиот. И все пак, Бог да благослови глупавата идея на майка и когато бяхме във втори клас да я прави известна актриса в продължение на девет години ходеше на тези уроци, които вършеха страхотна работа макар, че тя отказваше каквито и да е роли във филми. Отказа се от тези уроци още преди три месеца вече и, бяха писнали, но все пак когато лъжеше или се преструваше се виждаше колко е добра. Саске явно също, беше озадачен, беше свикнал всички момичета да са в краката му.
-Дом скъп дом. – каза брат ми радостно и отвори вратата. Веднага усетих мириса на „пицата” или, ако въобще можеше да се нарече пица.
-Е, деца добре дошли в къщи. – показа се баща ми от кухнята. Старецът ми си беше сложил бели прилепнали панталони, червена тениска и розова престилка на мечета. Направо не е възможно някой да изглежда толкова абсурдно.
-Какво по дяволите си облякъл?! – попита без грам тактичност негово величество. – И защо мирише така? – абе тоя не знае ли кога да си затвори човката?
-О, това ли? Готвя моя специалитет, пица! – заяви възторжено дъртия. Направо страхотно!
-Не сметна ли за нужно да ни кажеш? – попита Дан. – И мама знае ли за това?
-Не съм го планирал, че да ви казвам, просто днес се прибрах по-рано от работа и си помислих, че мога да ви изненадам. – В това време, както си седяхме с отворени усти до вратата, някой взе, че я отвори. В този момент, бях благодарна, че не съм влязла последна. Вратата така цапардоса „Господин съвършенство” по кухата глава, пък то нали главата му е по-голяма от тялото, едвам запази равновесие. Браян, Алекс, Тим и мама се набутаха във вече претъпкания коридор.
-Пица специалитет. – можа само да каже Дан. Обзалагам се, че, ако не обичахме толкова много стареца, щяхме да побегнем, колкото се може по-бързо…и на далеч.

Започнах леко да се изнасям назад към вратата ала усетих заплашителна аура зад себе си. Майка ми ме гледаше с укор задето се опитвах да си спестя мъките.
-Ще споделиш мъките си със семейството си! - настоятелно каза тя. Боже опрости греховете ми и не допускай това да се случи! Силната ръка на Дан ме стисна за рамото и като истински мъченици всички се запътихме към кухнята. Явно нямаше кой да чуе молбите ми… С досада въздъхнах и затворих очи за миг. Ако не беше брат ми щях да се залепя за стената пред мен. Направих крачка надясно и пред мен се разкри красивата просторна…и претъпкана вече кухня. Явно само аз и Дан бяхме останали отвън ии прави. Егати… сега трябваше да седя на един от онези ниски сгъваеми столове. А ниско означаваше проблем… Явно като е станала работата Дан е взел силните…гени… оставяйки второто качество на мен.
Отново се бях заблеяла на някъде, но се осъзнах и разтърсих глава. Изненадано установих, че още един член на семейство Учиха присъстваше на масата. Седнах на онзи бял дървен и олющен сгъваем стол, който майка ми най-вежливо бе приготвила за мен и се загледах в брата на Саске.
След дълъг разговор се оказа, че Итачи нямаше да живее при нас, а при жена си, която била бременна в третия месец. Майка му едва не се разкрещя обаче Чаровния принц номер 2 най-интелектуално и обясни, че във Вегас не се налагало да присъстват близки. Кимнах разбиращо и го подкрепих.
В този миг дъртото ми татенце се появи с две пици, от които се носеше странна миризма. Кой знае каква беше тайната съставка този път... Наряза ги грижливо и тананикайки си отново зае мястото зад бар плота. Не се налага да дообяснявам колко точно абсурдно изглеждаше... Отхапах хапка от парчето и едва не захвърлих пиците през стаята. Лицето ми посиня, а от устата ми се чуваха единствено псувни.
-Убийствено вкусна е нали? – попита дъртия докато се поклащаше насам-натам в ритъм с тананиканата от него мелодия. Вкусна…едва ли. Убийствена… ОПРЕДЕЛЕНО!
-Тате… - поех си дъх и ядно го погледнах. – Колко пъти да ти казвам… ДИНЯТА НЕ Е ПОДХОДЯЩА ЗА ПИЦА!!! – разкрещях се аз. Червения плод се бе разтопил върху блата и останалите съставки правейки ги да изглеждат… Определено не и вкусни. Обърнах глава към Саске и едва не се задавих от смях. Глупакът гледаше така сякаш бе разбрал, че е възможно мъжете да забременеят. Отпих от колата си, все още гледайки го, но когато посиня прихнах да се смея. Естествено това не доведе до особено добри резултати тъй като колата си проправи път през носа ми… Ред беше на Чернокосия идиот да се смее…както и на всички останали, които не бяха трайно увредени от поредната пица специалитет на дъртото ми татенце.
-Леле пудел… Изригна като вулкан през земетръсен период. – изцепи се умникът и продължи да се киска с останалите.
-Ахх… - ядосах се…но преди това паднах от стола. С цялото си достойнство станах и се изтупах.
-Ще видиш ти празноглавец такъв! – извиках и се ухилих като тиквен фенер на Хелоуин.

Ръката ми хвана чашата на Дан и без да се замислям излях съдържанието и върху чернокосия идиот. Не ми се щеше да похабявам така колата, но никъде не виждах гнусна зелена слуз…
-Ах ти кучка такава! – е, сега с какво заслужих това отношение… Невинно изгледах Саске, който в момента се изправяше и…беше бесен. Останалите ни гледаха с неприкрито любопитство очаквайки реакцията на Учиха.
-Сега ще видиш! – промърмори чернокосият и се втурна към мен. Аз нали си познавах къщата и понеже не бях много бърза реших да заложа на криенето. Затичах се нагоре по стълбите като чувах приближаването на негово величество и се шмугнах в стаята на Алекс. Помислих си дали да не преместя бюрото му пред вратата – все пак нали така правеха по филмите… В крайна сметка открих страхотно местенце за скривалище – под леглото.
Секунди след като с нечовешки усилия се наврях отдолу вратата се отвори. Човекът не се чуди много, наведе се и повдигна покривката на леглото. Не знаех какво да направя. Затова заложих на най-силният си коз – очарованието. Ухилих му се и запърхах с мигли надявайки се да е толкова запленен от невероятната ми красота, че да се превърне в мой вечен роб. Де такъв късмет… Напук на усилията, които положих за да се вмъкна под леглото, той просто ме хвана за крака и ме издърпа за няма и секунда. Сега, не съм толкова глупава, че да си лежа там като някоя девица чакаща с ужас нападателят и да я обладае. Досущ като младите жребчета скокнах и се лепнах до прозореца. Току виж съседката обсебена от братчето ми да забележи през телескопа си, че нещо не е както трябва. Докато губех ценно време в мислене (нещо, което не ми се случва много често) Саске се беше приближил до мен. Ех, очевидно трябваше сама да се спасявам, все пак жените отдавна са сме се научили, че рицарят на бял кон идва само в сънищата… и при невероятните късметлийки.
-Та Саске, скъпи… как си? Изглеждаш ми нещо мокър… - глупости. Бръщолевих пълни глупости, но той така или иначе нищо не правеше, тъй че предполагах можех да продължа. – Знаеш ли, че така косата ти изглежда много по-добре? – казах с мазно гласче кискаща се насреща му.
-Какво за Бога си ме зяпнал!? – не можах да се стърпя и му се изрепчих. Чернокосият си беше заврял лицето в моето. Секунда след като изрекох това усетих устните му върху моите. Може би трябваше да се отдръпна, но за Бога дори и да не го харесвах не значи, че не исках да го опитам. А опита си заслужаваше. Езикът му бързо намери моя и нежно го помилва. От съвсем лека целувката стана почти животинска. Ръцете му бяха навсякаде по тялото му, моите не му отстъпваха. Езиците ни се сплитаха така сякаш търсеха борба за надмощие… точно както бяхме ние в живота. Цялата ми реч бе отишла на почивка някъде към Хавайте. Е, очевидно за да се целуваш с някой не ти трябват думи. Но аз вече знаех това…
Боже, аз бях тотална идиотка! Трябваше да го разкарам, но изобщо не можех да помръдна. Изведнъж вратата на стаята се отвори с леко проскърцване.
-Сак. Тук ли… - Алекс застина на вратата с разширени очи и дяволита усмивка.
-Уоу… Извинете. Не знаех, че това е зоологическата градина. Бих ви казал да си намерите стая, но вие вече сте го направили. Е, забавлявайте се! – подсвиркването и смеха на Алекс ни откъснаха един от друг и аз побързах да се отдалеча от Саске. За миг погледнах в огледалото и онова чудо отсреща беше… не за пред хора. Кога по дяволите ми се бе разрошила косата? А и тежкото дишане и превитата ми стойка не говореха особено прилични неща за мен. Както винаги се отнесох в мисли завладяна от вида си когато се сетих, че Алекс всъщност ни бе видял. Обърнах се към него и присвих очи.
-Нито дума! – свирепо продумах преди да изхвърча като парен локомотив към стаята ми.

Малко след като се върнах в стаята си Ино се качи и се изтегна до мен на леглото. Глуповатата и усмивка подсказваше, че се е случило нещо „върховно“.
-Какво стана? – попитах почти незаинтересовано, но нали все пак ми е приятелка...
-О, Сак... той е толкова готин, забавен и умен – грозен, смешен и тъп... Кхм... поне за мен де. Не смятах да и казвам, кои са трите думи, които го описваха най-добре.
-Ще се направя, че не съм чула... – отегчено отвърнах и легнах до нея поглеждайки към тавана. След време си легнахме, а сутринта дойде бързо. Няма да ви споменавам какво сънувах. Добре де, беше малко разгорещена версия на Каспър и Уенди. Не питайте...
-...да купон. Кога? Аха. Супер. – докато двете с Принцесата слизахме по стълбите чух част от разговора на Идиота. Влязох в кухнята и заварих Учиха и братята ми да обсъждат нещо. Погледнах ги тъпо, като настъпен мравояд и се заех с закуската. Забелязах странния поглед на Саске, но бях толкова отвеяна, че изобщо не ми беше до него.
-Сак? Сак? Сакура! – кресна Дан в ухото ми. Сепнато скокнах от стола заемайки бойна поза. Някога казвала ли съм ви, че имам колан по... нещо? Учиха се изсмя, но не каза нищо. Сърдито погледнах брат ми замисляйки дали вилицата ще стигне до сърцето му ако „случайно“ някой го прободеше там.
-За какво беше това? – нервно подвикнах събирайки погледите. Е, не беше нужна чак такава реакция, но нали мечтата ми беше да стана актриса – трябваше от сега да си намирам внимание.
-Довечера у Наруто ще има купон. Ще ходиш ли? – о, за това ли било.
-Ами предполагам. – потрих брадичка с палец и показалец отдавайки се на дълбока концентрация и мислене.
-Ще идем нали? – попита русокосата зад мен. Кога стана от масата?
-Добре. – предадох се. Само се надявах Чернокосия идиот да не ходи. Въпреки, че можех да му спретна куп номерца. Ухилих се злобно и потърках ръце. Очите ми се стрелнаха към чернокосия и се усмихнах невинно със странен блясък в очите.
-Саске скъпи, ти ще ходиш ли? – опитах се да звуча мило, но говорех така сякаш бях глътнала хелий.
-Каниш ли ме? – самодоволна усмивка се изписа на лицето му. Скръцнах ядно със зъби и грабнах чантата си тръгвайки към училище.
Деня мина скучно, както всеки друг училищен ден. Дойде вечерта и аз и Ино се нагласихме за купона. Чудехме се с какво да идем до Узумаки. Все пак края на улицата беше далеч. Най-накрая се примирихме и отидохме пеша. Когато влязохме в къщата едва не ми окапаха очите. Наруто се беше качил на някаква маса и танцуваше гангнам стайл само по... парфюм. Е и боксерки де, но парфюмът му се разнасяше из цялата къща. Имаше онзи мирис на... мръсни чорапи и борова есенция. Прекрасна комбинация. Ино прихна да се смее, а зад нея и Дан. Аз, Ино, Учиха и брат ми бяхме дошли заедно. Чернокосия се захили толкова бурно, че се блъсна във вратата и я откачи от пантите и. Всички преглътнахме това обвинявайки Рок Лий. Той винаги беше виновен за всичко. Реших да се присъединя към Наруто и качвайки се до него на масата свалих червения си потник оставайки само по сутиен. Докато блондина си танцуваше нещо аз реших да врътна един кючек. И без друго бях най-добрата в това. Момчетата ми ръкопляскаха бурно, а момичетата се смееха одобрително. Само Хината горката беше полегнала на дивана зачервена от срам.
-Хината! Ставай от там и ела при нас! Оп, оп... – Наруто се включи в танца ми както и повечето други. След това си пяхме караоке (само да вметна, че песните на Азис ги пея най-добре и с чувство). След още лигавщини почти всички се бяха уморили. Решихме да поиграем на шише. Седнахме в кръг на земята и започнахме. Видях, че Ино си пийваше от една бутилка уиски и се правеше на кучето на съседа. Само да не вземеше да вдигне крак защото от това вече никой не можеше да я спаси. Шишето се завъртя и посочи мен и Учиха. Избрах истината и беше негов ред да ме пита нещо.
-Девствена ли си? – самодоволно се ухили идиота.
-Не разбира се! – не беше ли очевидно? Аз съм готина, секси и умна... защо пък ми задаваше такъв въпрос. Сигурно той беше и ме питаше дали не може да го науча, но го беше срам пред всички и за това по този начин. (много съм умна) Ааа, тази нямаше да стане.
-Не Учиха, няма да те науча. И без друго се целуваш зле, да не говорим, за това кой знае какъв си в леглото.– поклатих глава нацупвайки устни. Всички ме погледнаха въпросително. Опа... издадох се. Ино ме погледна невярващо. Отворих уста и...

Леле, не съм очаквала нещо такова от вас! Не е лошо, никак даже, ноо някак се разминава с общата идея на фиковете ви. Отпускащо и неангажиращо. Личи си, че е писано отдавна, така че ще ви помоля да го попрегледате, защото има някои по-сериозни грешчици. Имам чувството, че съм го чела, но, разбира се, нямам нищо против да му се насладя отново! ^^

От 2008 година е, но сме го писали до 2014г. Първите глави са пълни с много грешки, но по-натам сме се опитали да ги сведем до минимум.

Това ни е първия фик, първото нещо, което сме писали изобщо и съм много сантиментално настроена към него, дори към грешките му. То просто си личи с течение на главите как се подобрява всичко. Това е причината да не искам да го редактирам.

Оооо, много сладко! Тогава определено на 100% ще следя първия ви фик! ^^ Наистина си личи творческата основа, която е заложена в него от таланта ви, върху която в момента е изградено много.

Глава 9


Отворих уста и... я наплюх. Не че беше нарочно, просто се случи, в крайна сметка на кой не му се е искало да заплюе най-добрия си приятел.
-Сори блонди. – закашлях се.
-Не че искам да те разпитвам – с хитра усмивка започна брат ми – ама кога точно си установила целуваческите умения на Саске?
Обичам брат ми. Ама наистина, той е любимият ми брат. Вероятно защото колкото и да сме различни, толкова си и приличахме. Но в момента си представях как го спъвам по стълбите и си чупи врата или как за закуска получава парче пица направена от мен със специалната съставка на готвача – щипка беладона. Просто, чисто и без доказателства. Да, беладона щеше да е.
Очевидно насилствените ми мисли си бяха проличали, тъй като обекта на сестринската ми любов се дръпна демонстративно настрани с вдигнати ръце и още по-широка усмивка. Кретен. Не беладоната нямаше да свърши работа. Желанието да го фрасна беше твърде силно.
-Вие не знаете ли? – попита Наруто. Преди стратегически да замажа положението той продължи.
-Бяхме на 6 години, Сак беше счупила главата на любимата си кукла, Саске я залепи и получи целувка за благодарност. – всички кимнаха удовлетворени от обяснението. Дори и Саске, който знаеше, че цялата история е пълна глупост.
-Брат, не се учудвам за куклата, Пинко винаги си е била кръвожадна. – потупа ме одобрително по рамото. - Достоен член на семейството.
Не знаех какво да кажа. Двамата с Учиха все още гледахме втренчено Наруто. Погледа ми се насочи към бутилката бира в ръка на новоизпечения лъжец. Беше празна. А преди това беше пил в щедри количества водка и уиски. Хмм, може би няма да е зле по-често да го държим в алкохолно опиянение, току виж се пристрастил и вземе да стане нормален.
-Значи сте били деца. – това беше изказване, не въпрос. Ино изглеждаше доста облекчена от този факт.
-Ама разбира се, бих се натискала с Милко Калайджев, но не и с този.
-Права си. – каза вече поуспокоено Ино, след малко добави замислено – Спомням си, че имаше запомнящ се сън с Милко.
Всички избухнаха в смях. Погледнах я на кръв. Да и бях казала, че съм правила див секс с голямата и любов на задната седалка на колата му, на прозореца в класната стая, в легото и (имам ключ от тях) или пък, че снощи съм го схрускала за вечеря.
Изпуфтях недоволно и посегнах към бирата, едва не я изпуснах когато от уредбата загърмя „Къде си батко“. Всички се захилиха и започнаха да пеят с глас. Някой ме издърпа към другите танцуващи. С изненада установих, че това беше Саске. Не знам дали, заради алкохола или просто ми се прииска този път победата да е моя. Започнах да танцувам по въможно най-предизвикателния начин. Очите му се разшириха от изненада и... Ха! Удоволствие. Може се поувлякохме в танца, но след известно време все под свещения глас на Милко, доста се бяхме разгорещили. Опипвахме се навсякъде, а аз както си бях по сутиен му предоставих доста поле за действие.
Слава богу, Наруто ни изгони от тях под предтекста, че искал да се наспи. Не му повярвахме. Напълно се убедихме, че няма и намерение да си затвори очите, когато видяхме Карин да върви по тротоара към къщата му. Ухилени цялата компания се изнесохме.
Вечерта докато се опитвах да заспя забелязах брат ми да влиза в стаята.
-Вече гледаш по друг начин на Саске нали? – хвърлих бърз поглед към Ино установявайки, че тя доволно похъркваше. После вниманието ми се насочи към брат ми. Беше близо до прозореца от където се процеждаше лунна светлина, тъй че ясно виждах лицето му сред сенките в стаята. Попринцип бих се пошегувала и избегнала темата, но изражението му не беше подигравателно, а загрижено.
-Не знам. Предполагам. – не знаех как точно да го обясня.
-Сак, той ми е приятел, но го познавам, трудно се привързва към някого за повече от два месеца, после остава приятел с тези, които не са били толкова влюбени в него... но само това.
-Еее, хайде сега. – засмях се. – Не е като да съм му надянала брачна халка.
-Ти си романтичка малчо, въпреки че го прикриваш. Докато той е в състояние да те убеди, че ще ти свали звездите.
-А не си ли и ти същия? – погледнах го ухилена.
-Разликата е в това, че моят рекорд е три месеца. – след минута и двамата избухнахме в див смях. След като се поуспокоихме забелязах, че той все още не бе помръднал от мястото си очаквайки отговора ми.
-Не се притеснявай за мен. Саске не е човекът, който би могъл да разбие сърцето ми. – Дан не изглеждаше особено доволен от отговора ми, но очевидно реши да не коментира и излезе от стаята ми.
На сутринта все още мислех за снощния ни разговор. Докато оправях грима си в банята отдолу се чу вик. Да, в семейството ми рядко имаше спокойни сутрини. Въздъхнах унило игнорирайки шумотевицата.

Глава 10


На сутринта все още мислех за снощния ни разговор. Докато оправях грима си в банята отдолу се чу вик. Да, в семейството ми рядко имаше спокойни сутрини. Въздъхнах унило игнорирайки шумотевицата. След секунди се чу нов писък и с драматична въздишка оставих спиралата до мивката, огледах се и се запътих към долния етаж. Очевидно писъците идваха от кухнята. Щом влязох там ченето ми увисна до пода. Майка ми беше застанала в ъгъла и очевидно бе източника на писъците докато баща ми... Добре, да речем, че изглеждаше така сякаш изнасилва пуйката с ръка и то не само защо си беше напъхал ръката до лакътя в нея, а и заради странните звуци излизащи от устата му.
-Скъпа, ах!
-Ааа! Защо се ожених за теб перверзник такъв!? – ъм... двамата явно изживяваха някаква си своя версия на Ромео и Жулиета и пуйката разбира се.
-Но скъпа аз... – започна татенцето, но естествено майка ми с театрален жест го накара да замълчи. Аз чак сега се бях усетила какво ставаше там, но очевидно майка ми не искаше да чуе.
-Мамо... – уплашено, но и развеселено се опитах да привлека вниманието и надявайки се да не пребие татенцето с тефлоновия тиган, който държеше в ръката си (Тефал – нищо не залепва по него!). За щастие тя се обърна и ме погледна ужасно.
-Сакура! Миличка съжалявам, че трябваше да станеш свидетел на тази гавра с бедното пиленце. Обещавам, че баща ти ще си го получи! – запретвайки ръкави мама се насочи към бедничкия старец. Почти умряла от смях се запътих към нея и грабнах тигана от ръката и. Спрях опитите и за протест кимвайки към баща ми.
-Кой ден сме днес? – попитах го очаквайки да каже точно това, което мислех.
-Коледа! – с усмивка отвърна баща ми и започна да си тананика Джингълс белс под учудения поглед на майка ми. Нямаше нужда да му обяснявам, че бяхме по средата на лятото...
-Малко си заклещих ръката, но мисля, че ще... О, ето извадих я! – естествено цялата му ръка беше омазана в плънката, но пък майка ми изглеждаше ужасно щастлива от това, че баща ми си е „нормален“, а не е перверзникът, за който тя го смяташе. Мен ако питате май обратният вариант щеше да е доста по-приемлив. Двамата се нахвърлиха един на друг, целувайки се и доколкото ми казваше опита предполагам щяха да правят пето дете... освен ако не изпускам някой брат.
Изнесох се бързо оставяйки ги да се веселят надявайки се, че семейство Учиха няма да се натресе точно в този момент в кухнята и да станат свидетели на тази почти достойна за хентай сцена (о, да... нямате си и на представа по какви неща си падам... шегувам се... maybe).

***
Добре, че беше събота. Да, съботите бяха хубаво нещо. След случката с пуйката, с Ино излязохме да се поразходим на чист въздух... в мола.
-Ей виж тази рокля! – разпалено извика блонди посочвайки ми една светлосиня къса рокличка. Предполагам щеше да и стои добре... ако имаше какво да сложи в нея.
-Не мисля, че прекрасните ти невидими дадености ще изпъкнат в тази рокля... Съвсем ще се изгубят! – не че гърдите и бяха толкова малки, но в сравнение с моите... Всъщност в сравнение с моите гърди всичко беше прекалено малко. Тя естествено ме погледна нацупено докато не видя прекрасни черни обувки на висок ток.
Цял ден мотаене в мола завърши с шестнадесет плика с покупки. Сравнително малък резултат, но следващата седмица щях да дам повече от себе си! И от парите на нашите естествено.
-Хеей мацки. – провлаченият почти лигав, но според момчетата съблазнителен глас на Карин долетя измежду пълните маси на кафенето, в което бяхме седнали отпочивайки след тежкия шопинг. Тя беше неизменната дружка на Саске. Ако му беше гадже беше очевидно, че му кръшка. И тя като Великолепния беше супер популярна и не знам защо беше решила, че сме дружки. Не беше лоша, но беше на Саске... със Саске... тъй де, разбрахте ме. Приятелството им беше доста силно, и въпреки че всички смятаха, че двамата с него ходят аз знаех, че тя си падаше по Наруто. Което естествено обясняваше и снощното и посещение при него. Но може би понякога си бяха и повече от приятели. Загърбих трудните мисли, които и без друго не ми се отдаваха и се усмихнах фалшиво имитирайки гласа и.
-Карии... – провлачено отвърнах като двете с блондито се погледнахме ухилено на очевидната промяна в гласа ми. Не бях забелязала, но след нея се влачеше и той. Подчертавам той. Тези двамата рядко се разделяха. Бяха като дупе и гащи... Добре, че дупетата вървят и без гащи защото не си представях как Саске воайорства докато Карин си вършеше работите с купищата момчета/мъже, с които преспиваше. Тя казваше, че е за да добие опит, но съм сигурна, че беше заради онзи бас в осми клас. Намръщих се когато погледа ми се озова върху чернокосия идиот. Тя обви ръка около кръста на червенокоската и се подсмихна самодоволно. Изплезих му се и отпих от ягодовия шейк пред мен изключвайки всякаква възможност за нормален разговор.
Мислите ми отново се насочиха към СасуКарин. Дали спяха заедно? Че той въобще мъж ли беше? Тъй де... не знаех все още какво се криеше в прекрасните му маркови дънки. Имах съмнения, че е и от другия пол, но се е дегизирал. Все пак имаше толкова светла, мека и красива кожа, прекрасни очи и мирише невероятно... Мила осакатена възглавницо! За какво си мисля въобще?!

Глава 11


Гъдел.
Кой по дяволите ме гъделичка, когато съм по средата на сън, в който имам неограничен бюджет и изкупувам всичко в мола?
-Може би не виждаш, но имам татуирано на челото си „Не буди – опасно за живота!“. – промърморих към натрапника, осмелил се да оскверни най-хубавия ми сън от много време насам.
Една силна ръка ме обгърна и след секунда се озовах по гръб... в ролята на голяма възглавница.
-Събуди се за 30-40 минути и след това отново заспивай.
Отворих едното си око.
- Искаш да се събудя САМО за 30-40 минути?
- Е, ако настояваш може и за час – целуна ме и черната му коса погали бузата ми. – а може и за два.
Сега вече отворих и другото си око. Саске стоеше върху мен, а на устата му стоеше развеселена усмивка. Остана загледан в мен няколко мига, докато не се размърдах подканващо.
-Надявам се не си ме събудил само, за да ме зяпаш. – притеглих главата му към своята. – Защото това не ме задоволява.
Усмивката му се разшири, когато се наведе и започна да обсипва с целувки шията ми.
Той винаги съумяваше да ме накара да го искам толкова много, че да не мога да си поема въздух без да знам, че е колкото се може по-близо до мен. Изстенах, извивайки тялото си в дъга и притискайки се в него колкото се може повече.
Можех да усетя, че и той ме иска. Тялото ми, притиснато по този начин в неговото, можеше да усети всяка негова извивка, всяка черта на перфектно оформеното му тяло. И колкото и банално да звучеше, можех да кажа, че е наистина перфектен. Гарваново черната му коса, тъмните му като абанос очи, мускулестото тяло..
Само че точно в момента хич не ми се говореше. Както се и досещате, правеше ми се нещо съвсем различно.
Рязко го издърпах към себе си, впивайки устните си в неговите за една отначало не чак толкова страстна целувка, която в последствие обаче изцяло промени интензивността си. Но целувка не ми стигаше.
- Още.. още. - прошепнах срещу кожата на врата му, оставяйки леки влажни следи по нея.
Той бавно започна да набира нагоре по тялото ми, застоявайки се на бедрата, на корема, гърдите.. Ръцете му шареха по тялото ми, карайки всяка една микроскопична частица от мен да трепне в наслада.
- Още.. - казах за пореден път преди да разкопчая колана му, но в следващия момент всичко стана наистина.. ами сконфузно..

Смях. От къде за бога се появи този смях?!
-Сакура? Сакура!
Това определено не беше гласът на Саске. По-скоро ми напомняше на училищната психоложка.
Отворих широко очи. Над мен видях широко ухилената госпожица Комацу.
Отлично! Събуди се. – плесна доволно с ръце, а медно русата и, късо подстригана коса подскочи на раменете и.
-Обикновено не одобрявам спането в час, но днес по програма ще тълкуваме сънища.
Сънища? Сто каратовата и усмивка ме заслепяваше.
-Хайде миличка, излез на дъската. – задърпа ме и ме паркира до бюрото.
Погледа ми се насочи към съучениците ми.
Всички се хилеха насреща ми.
-Ъмм... госпожице, не мисля, че се сещам за някой точно определен сън. – измрънках.
-О, напротив скъпа, нали бълнуваше. Хайде, недей да се срамуваш.
-Бълнувала?! – едва не ми се зави свят.
-Не разбрахме много, но съвсем ясно се чуваше „още, още...“.
Този глас. Насочих ядосан поглед към притежателя му. Онзи кретен ме зяпаше така сякаш знаеше, че не Гаара, а той бе заемал главното място в съня ми. Разбира се нямаше от къде да знае. Просто се забавляваше на унижението ми. А онзи мръсен предател брат беше положил глава на чина и се заливаше от смях.
Нещастници!

Колкото и да се отрича любовта, отърване няма! хдд Разбиира се, всички се надяваме сънят на Сакура скоро да се сбъдне. Чакам продължението с нетърпение!