Un cambio /Една промяна/

by **Kitty Vicky** Нед Фев 07, 2016 1:44 pm

Това е един фик, който някои може да са го срещали в един стар сайт, който вече е закрит. Въпреки това, смятам отново да го пусна, защото мен лично доста ме радва. За тези, които не са го срещали, тук главната героиня е лично моя и ако всичко се развие по план, бързо ще свикнете с нея.
Приятно четене и не се срамувайте да пускате творбите си.

/коментари по фик-чето приемам директно в тази тема/

by **Kitty Vicky** Нед Фев 07, 2016 1:46 pm

Un cambio /Една промяна/ 7040dd101087b961

Глава №1

-Мило, днес ще отидем в брат ти, нали?-попита момичето.
-Да, все пак е рожденият му ден, пък не съм се виждал с него и нашите от година.
-Добре тогава, аз ще изляза да му купя нещо, а искам да си взема някоя нова дрешка.
-Моето момиче отново ще е най-хубавото!-зарадва се той и я целуна по устните.

С хищническа усмивка и пренебрегнато желание за нещо повече, тя се отлепи от устните му и по най-бързият начин излезе от огромния апартамент. Момчето или по-точно, мъжът, се казваше Итачи Учиха. Един от синовете на всеизвестния клан Учиха. Висок, строен, с черна коса, която винаги бе вързана на небрежна опашка и дълбоки черни очи. Голям красавец! Приятелката му, с която бяха заедно от близо година, се казваше Шори Санара. Тя произхождаше от клана Санара, който се бе преселил от градчето Коноха (където сега са те), в Пекин, Китай. Шори обаче се беше върнала в родното си място и малко след това се среща с Итачи, голямата й любов. Тя беше висока млада дама, с пъстри очи, в които преобладаваше жълтото, но имаше кафяво, синьо и зелено. Права, дълга до кръста, кленово кафява коса. Едър бюст и стегнат задник, мечта за момчетата.
След три часово обикаляне по магазините, Шори най-сетне се върна в апартамента.

-Да не си изкупила магазините?-попита я Итачи, като взе 20 торби от ръцете й, толкова можеше да носи.
-Хаха...-отвърна му, като си завъртя очите.
-Коте, бягай да се приготвиш, че след 30 минути тръгваме.
-КАКВО? 30 минути, ебати!-изпсува меко тя и се затича към банята, за да си вземе душ.

След 35 минути, двамата се срещнаха в антрето. Итачи беше с тъмно сини дънки и черна, пусната свободно ленена риза.

-Уоу!-ококори се той, като видя приятелката си.

Тя се усмихна сладко и изпърха с клепки. Шори беше с много тясна черна рокля, без презрамки, чието бюстие, беше обсипано със сребристи мъниста. Роклята стигаше до средата на бедрото й, като на левия й крак, една цепка, стигаща до бельото й, издаваше прекалено много информация, от колкото Итачи искаше, но направеше ли проблем, щеше да има скандал и естествено, той да е загубилият. Перли, окичваха врата й и ушите. На китката си носеше перлен часовник, а на безименния си пръс, имаше сребърен пръстен с малка перличка. Беше обула високи токове тип сандали. Ярко червено червило, привличаше вниманието към устните й и контрастираше идеално с бледите сенки на очите й. Мадама от класа.
Итачи подаде ръка на момичето си и слязоха до колата. Той отвори вратата на бялото си БМВ и й помогна да се качи. След малко двигателят мъркаше, а гумите танцуваха по пътя.

-Нямам търпение да се запозная с братята ти. Всъшност Итачи, защо ме запозна с родителите си, но не и с братята си?-развали тишината, когато бяха почти до апартамента на брата на Итачи.
-За да не те откраднат-усмихна й се сексапилно той.

Тя само се изсмя театрално и се загледа в пътя. След още 5 минутки, колата спря, а Итачи изтича да отвори вратата на дамата си. Когато тя слезе и му благодари, той обви кръста й здраво с едната си ръка, и я поведе към входната врата. Позвъняха и вратата веднага се отвори от иконома.

-Всички ли пристигнаха?-попита го ледено и директно Итачи, толкова че момичето настръхна.
-Да, сър! В хола са, чакат Ви.

Итачи само кимна и дръпна момичето след себе си, по посока хола. Вървяха по един стилен коридор, на който и двамата не обръщаха внимани, техните животи си бяха пълни с лукс, това бе просто ежедневие. Стигнаха края на дългия коридор и Итачи отвори една голяма, двойна, бяла врата със златни дръжки. Оживените разговори в помещението спряха и всички се обърнаха в посока новодошлите.

-Ооо...Скъпа Шори, от кога не сме се виждали!-поздрави я, госпожа Учиха и прегърна момичето, което вече приемаше, като своя дъщеря, по простата причина, че тя си нямаше, а това момиче страшно й допадаше.
-Госпожо Учиха, много ми е приятно отново да се видим!-отвърна на прегръдката й и се усмихна топло.
-Здравей Шори!-стиснаха си ръцете с господин Учиха.
-Здравейте господин Учиха, много ми е приятно, че пак се срещаме.-отново топло му отвърна момичето.

После господин и госпожа Учиха приветстваха сина си и ги поканиха вътре. Итачи поведе дамата си, към един от синовете Учиха. Той също беше висок и строен. Косата му също беше черна, но доста по-дълга от тази на Итачи. Същите черни, пленяващи очи.

-Шори, това е брат ми, Мадара-представи го на Шори, Итачи.
-Приятно ми е!-ръкостискаха се те и топла усмивка, отново изгря на устните й.
-Подобно-отвърна й Мадара.

След това, я поведе към един също висок и строен Учиха. Той беше най-късо подстриган от братята и най-топло настроеният в този момент.

-Шори, това е Обито.-представи го Итачи.
-Много ми е приятно!-каза първо Обито, като стисна нежно ръката на девойчето.
-На мен, също!-усмихна се широко и приветливо, тя.

Итачи я поведе и към последния от братята, към този, за когото сега се бяха събрали. Преди Итачи или Шори да кажат каквото и да е, Саске се представи първи:

-Казвам се Саске. Радвам се, че най-сетне, брат ми благоволи да ни запознае.-усмихна се, но усмивката му бе малко студена, макар и той да се опитваше да смекчи леда в нея.
-Аз съм Шори. И също много се радвам. Мрънкъм му вече от няколко месеца.-изкикоти се момичето и пое подадената й ръка.

Саске също беше висок и строен, с мускулесто тяло, бледа кожа, тъмно черна коса, която падаше свободно по лицето му, но и стърчеше във въздуха, а очите му бяха черни и бездънни, неизказана болка се таеше някъде дълбоко в тях. Ръкуването приключи и Шори добави:

-Честит рожден ден!
-Благодаря!-простичко й отвърна Саске.

Итачи дръпна Шори на един фотьойл и тя седна в него. Разговорите между членовете на семейството продължиха. Шори се намести по-удобно в приятеля си и кръстоса дългите си крака. Всичко мъжко от клана, забеляза разкритието на краката й и възможно най-дискретно я зазяпаха. Двамата с Итачи, си зашушукаха нещо мръсно и до като Итачи й шепнеше, тя постоянно се изчервяваше, а той понякога получаваше шамар зад врата. Мадара разговаряше с Обито и Саске, а възрастните Учиха бяха отишли някъде, не бяха в стаята. Саске стоеше точно срещу брат си и приятелката му, и изпиваше момичето с поглед. Мадара им разказваше някаква случка от преди няколко месеца, Обито го слушаше с половин ухо, а Саске само се правеше, но мислите му бяха отплували на някъде.

-Деца, елате на вечеря!-покани ги госпожа Учиха и затвори вратата.

Итачи повдигна момичето и я поведе, но тя се спря и му каза да продължи, и че ще дойде след малко, за да си оправи грима. Всички се изнесоха от хола към трапезарията, останаха само Саске и Шори. Тя се настани на масичката за кафе и извади сенки от чантичката си. Започна да се гримира и опорито отбягваше погледът му.

-От колко време сте с Итачи?-полюбопитства Саске.
-От близо година, защо?-погледна го тя.

Той повдигна рамене и тя отново заоправя грима си. Стояха така около 5-10 минути. Най-накрая тя беше готова и стана от масичката. Наведе се да прибере гримовете си. Роклята й се повдигна и откри всичко до началото на дупето й. Саске, като всеки мъж, забеляза това и леко му причерня. Събра цялото си самообладание и стана от фотьойла.

-Насам.-посочи й Саске и тя тръгна.

Тъкмо направи една крачка и на килима имаше гънка, тя се спъна и залитна на зад. За малко да си удари главата на масичката, но Саске беше до нея и я хвана. Стояха така и се гледаха, лицата им бяха на няколко сантиметра, червенина изби по бузите й, и реши да се изправи, колкото и да не й се искаше. Той й помогна и ръката му се плъзна по гърба й и много леко по дупето й. Цялата настръхна, а на него му се подкосиха краката. Двамата се запътиха към вратата, Саске посегна да я отвори и тогава телата им се прилепиха едно до друго.

-Шори-съвсем леко прошепна той до врата й, а топлият му дъх я накара да се задъха.

Макар и тихо тя го чу и това й подейства страшно възбуждащо. От както срещнаха погледите си и двамата почувстваха привличане.

-Саске-прошепна тихо тя и хвана ръката му.

Саске тъкмо щеше да целуне врата й, беше прибързано, но тя го привличаше прекалено много. Тя го искаше и той я искаше, това беше обичайно при младите, но Шори си имаше Итачи, а Саске също имаше приятелка, която му беше главно за чукане. Бързо се усъзнаха и Шори отвори рязко вратата.

-Не бива-каза му тя и се насочи към кухнята.

"Знам, знам... Но... Шибана работа!"помисли си Саске и последва момичето. Влязоха в кухнята и бяха приветствани от топлите усмивки на всички около масата. Шори седна до Итачи и облегна изморено глава на рамото му. За нещастие Саске, беше настанен до нея. Итачи я погледна загрижено и обхвана главата й с ръка, после очите им се срещнаха и той я попита тихо, така че само тя да го чуе:

-Какво има слънце?
-Нищо.-въздъхна тя и се усмихна, за да го успокои.
-Искаш ли да се осамотим?-попита още по-тихо.
-Не тук, семейството ти е тук, а имението е пълно с икономи.-каза тя.
-Не се притеснявай за това.-измърка до ухото й и го захапа леко.

Тя се усмихна и бързо дръпна приятеля си в целувка, дълга и страстна. Саске седеше до Шори и беше чул всичко. За негова изненада, всичко чуто и тази целувка го подпалиха. Завиждаше на брат си, по необясними причини, от мига в който я зърна, я поиска за себе си. Стисна юмруци и замисли за нещо, което да го успокои. Двамата приключиха и Итачи се включи в разговора, като хвана ръката й. Саске искаше да провери, дали тя на истина изпитва нещо към него, дали той я привличаше. Реши да си достави удоволствие и да изпоти малко тази принцеса. Дискретно мушна ръката си под масата и я доближи до коляното й. Момичето усети движение му и потръпна. Събра цялото си самообладание и хвана коляното й, после бавно я приплъзна до средата на роклята й. Тя му хвърли разгорещен поглед, но не от страст, в него преобладаваше гняв от това действие. "Саскеее..." изстена на ум, когато ръката му се запълзя леко под роклята й. Момичето се намести на стола си и изгледа раздразнено чернокосия. Той се усмихна самодоволно и продължи разговорите си с Обито, Мадара и Итачи. Възрастните Учиха, вече бяха напуснали и оставиха младите да се забавляват. Шори не можеше да каже нищо и с цялата сила, която бе останала в нея, се опитваше да не превърти. Ръката му беше на няколко сантимтра от бельото й и леко разтриваше мястото, от където не мръдваше. Тя се ядосваше на това негово своеволие и понякога махаше ръката му, но тя отново пропълзяваше до мястото си. Шори вече не издържаше и реши да си го върне на Саске, вече беше усетила, че той иска много повече от просто докосване и реши да го издразни. Хвана Итачи за яката на ризата му и го наклони към мястото си. Целуваха се доста дълго и наистина страстно. Тримата братя ги зяпаха най-безсрамно и се радваха на случващото се, е освен Саске де.

-Помниш ли предложението си?-попита го тя, но не се опита да бъде тихо.
-Ммм...-измърка й той и стана от мястото си.

Обито и Мадара се спогледаха и се усмихнаха. Итачи дръпна Шори от стола и затичаха на някъде. Тримата продължиха разговора си, но и се забавляха на случилото се току що.
Итачи и Шори тръгнаха по едни стълби, на горе към втория етаж. Тя се хилеше като луда, повлияна леко от алкохола. Влязоха в една стая, не знаеха чия е, но и не ги интересуваше. Той я притисна към вратата и зацелува страстно врата й. Тя изпъшка и заразкопчава ризата му. Итачи разкопча ципа на роклята й и я обели от нея, все едно бели банан. Остави приятелката си само по бельо. Засмя се искрено с глас, радваше се на разкъсаната си риза, защото Шори не можеше да разкопчае копчетата. Целуна ръба на бикините й и ги смъкна със зъби. С целувки се изкачи до сутиена й и го смъкна. Пое едното й зърно в устата си и завъртя горещия си език около него. Стон се откърти от гърлото й и заби идеално оформените си нокти в гърба му. Той също изстена и се отдели от гърдите й. Погледна я с пламнали очи и с едно движение я метна на леглото. След малко беше върху нея, със свалени дънки и боксерки. Настани се между крака й и с едно рязко движение влезе в нея. Двамата изтеноха, но попиха стоновете си с целувка. След пет минути двамата свършиха и Итачи се отпусна отгоре й. Бързо се изтърколи от приятелката си и нежно я целуна по бузата.

-Итачи, може ли да поспя тук?-попита го изморено.
-Естествено коте.-охапа я леко по носа и добави.-Аз ще сляза, че не съм се виждал с Обито от доста време.
-Няма проблем.-измърка и влезе под червените, сатенени завивки.

Итачи се облече и слезе отново в кухнята.

-Ооо... Брат ми, май ти намаза?-изхили се Обито, когато видя Итачи да влиза в стаята с риза без копчета.
-Не те интересува-усмихна се самодоволно Итачи и седна до Мадара.
-Вие от кога сте заедно?-попита го, Мадара.
-Близо от година, ама съм й метнал око, от както я видях в гимназията миналата година.
-Значи тази година ще си имаме абитуриентка?-позаинтересува се Обито.
-Мхм. Последната година ще я изкара в тукащната гимназия, май ще са в един клас със Саске?-обърна се към брат си, Итачи.
-Оу... Миналата година се говореше за нова ученичка, но не обърнах внимание, сигурна за нея е ставало въпрос.-отговори незаинтригувано той.
-Саске, как върви с оная брюнетка, Маяка ли се казваше?-попита Итачи.
-Става, тя е готова на всичко, само и само да е с мен.-простичко отговори той.

Братята обърнаха разговора към бизнес, екскурзии , бъдещи планове и всякакви подобни. Стана късно, някъде към два, три часа след полунощ и решиха да отидат в стаите си. Щяха да си тръгнат утре на трезви глави. Итачи не беше запомнил, в коя стая е Шори и влезе в която му скимна, до неговата беше Мадара, в следващата Обито, а през една стая от тази на Обито беше на Саске. Той влезе и изморено се съблече, оставяйки само по боксерки. Разтърка очи и видя....

by **geri_hikari83** Нед Фев 07, 2016 3:26 pm

Ооо, не ми казвай, че Шори е в стаята на Саске! хд Умирам! хд Браво, Вики, пишеш много пленително. Smile

В началото се чудех, както "не" ме мързи, как ще прочета всичко хд, но ти така ме грабна, че когато стигнах края се учудих, защото съвсем несъзнателно бях прочела всичко, а ми се стори, сякаш съм прочела само половината. ;д Надявам се скоро да пуснеш и следващата глава! Smile

<3

by **Shiro1217** Нед Фев 07, 2016 4:22 pm

Ау, Вики, 5 минути, а... Ясно, че Учиха са богове в леглото, ама много бързо свършват. Very Happy

Иначе браво, отново чудесна история с много посоки за развитие на действията. Интересно ми е да разбера дали Шори и Саске наистина ще се окажат в една стая или просто си го написала така за заблуда. Чакаме продължение! Very Happy

by **Kitty Vicky** Пон Фев 08, 2016 8:15 pm

Глава №2

Разтърка очи и видя дрехи по целият под. "Тук не почистват ли, за какво им плащам на тея?!"ядосваше се Саске на икономките. Много му се спеше, но като се загледа в леглото, завивките плавно мърдаха нагоре-надолу. Приближи се и спокойното лице на Шори го изненада. Веднага се досети, какво прави тя в леглото му и се усмихна, но вътрешно се ядоса. Повдигна внимателно завивките, за да провери да не би да е гола, за да легне в друга стая. Тя беше с нощница, явно Итачи й я бе облякъл, за да не се получи конфузна ситуация ако надзърне в стаята. Постоя и погледа чертите й за миг, но почти веднага, щом се запъти да легне на другата страна от леглото, на вратата се почука. Намръщено той я отвори, но се усмихна леко, щом видя кестенявата си приятелка.

-Саске!-хвърли му се на врата тя.
-Маяка, какво правиш тук?!-попита я ядно.
-Исках да те изненадам за рождения ден и си купих това, то е подарък и за теб, за тази нощ.-вдигна пред лицето му една малка торбичка.

Той полюбопитства и надникна вътре, имаше само червило, ярко червено и малки диамантени обички. Усмихна се хищнически, защото много му хареса мисълта за използването на подаракът му. За негово нещастие, всички сцени в ума му се изпариха, когато се сети, че прислугата е на всякъде, всички гостни са заети, а и неговата стая не беше от най-свободните.

-Маяка днес няма как да стане!-съобщи й студено.
-Защо?-помръкна усмивката й.
-Из къщата непрестанно ходят икономи, а гостните са заети до една.
-Ами в твоята стая?-посочи тя с пръст, разкривайки великолепния си маникюр, подхождащ на облеклото подарък за Саске.
-Еми, малко е сложно... Нали всички се събрахме, семейно. И Итачи доведе приятелката си, но по едно време се оттеглиха да се изчукат, и явно са попаднали в моята стая....-поспря за малко той.
-Иии...?-попита нетърпеливо, Маяка.
-Ем, приятелката му е заспала на леглото ми.-каза отдръпвайки се от вратата, за да докаже на гаджето си, че не си измисля.
-От другата страна има място, а и аз ще съм тиха.-усмихна се сексапилно кафявоочката.

Саске се позамисли над идеята, но веднага се сети, че това е нелепо и раздразнено поклати глава, в знак на отказ. Поведе момичето към входната врата, за да я изпрати. Когато стигнаха той й съобщи:

-Маяка, имам да ти казвам нещо. Една седмица няма да ме има, ще заминавам с братята си на почивка, това е подарък от нашите, щот от много време не сме се виждали.
-Аз защо не мога да дойда, Итачи сигурно ще вземе приятелката си?-затапи го кафявооката, като се нацупи сладко.
-Защото аз така казвам. Не се сърди, ще ти донеса нещо хубаво и скъпо.-целуна я за кратко по усните и тя се усмихна, отново.
-Добре, приятна почивка, мечо.-млясна го по бузата и излезе, като се качи в една от колите на Саске, икономът му, щеше да я откара до тях.

Той се прозя и се качи отново в стаята си. Не беше забравил за момичето, но не беше такъв, че да се възползва от нея и се обърна с гръб към Шори, като беше възможно по-далеч от тялото й. Наистина беше изморен и бързо заспа.

Дойде сутринта и Шори отвори очи, като се усмихна на Слънцето, което се подаваше през прозореца. Усети, че има някой зад нея и реши, че е Итачи. С едно движение се качи отгоре му и го целуна страстно, постигайки целта си да го събуди. Саске отвори стреснато очи. Шори приключи с целувката и се отдалечи.

-Не съм си поръчвал такова събуждане.-изфлиртува Саске, със самодоволна усмивка.
-Ааа...-изпищя момичто и се отдръпна, но още седеше върху чернокосия.-Ти, какво правиш тук, къде е Итачи?
-Итачи е през няколко стаи, вечерта се напиха с Обито и той едвам стигна до нея стая. А какво правя аз тук, ем...това е моята стая, хачимитсу (скъпа - от японски).
-А ние...?
-Спокойно, нищо не сме правили.-отговори на незавършеният й въпрос, той.

След това успокоение, тя стана бързо от гърдите му и си събра дрехите, затръшвайки вратата на банята след себе си. Саске се приготви и чакаше момичето да излезе, за да се освежи. След десетина минути, Шори излезе, беше облечена както вчера, но грима беше много лек и свежарски. Затропа с токчетата си към вратата и като хвана дръжката й, обърна главата си към Саске, който наблюдаваше всяко нейно движение. Погледнаха се и тя каза:

-Моля те, нека това си остане между нас.-след това без да изчака отговор излезе от стаята.
-Естествено-отвърна тъжно на вратата.

Всичко се случи прекалено бързо. Саске от момента, в който я видя, я поиска за себе си, макар и дълбоко в душата си, все още си мислеше, че иска само да я изчука и да я върне на брат си. Шори също изпита нещо, щом погледна отражението си, в черните му поглъщащи очи.
Господин и госпожа Учиха си бяха тръгнали доста рано и на барплота седяха братята Учиха и Шори. Закусваха и мълчаха, бяха се заблели по някаква анимация по телевизора. След закуска си казаха довиждане и всички се прибраха, за да си стегнат багажите. Щяха да пътуват до България, а и сега беше туристическият сезон там, бяха чели хубави неща за Българи и знаеха, че тя има много богата история. Шори беше чувала, че имат една от най-разнообразните и вкусни кухни в света и една от детските й мечти, бе да я посети. Братята Учиха бяха много и обичаха да четат и от доста книги бяха учили това-онова за тази малка държава.
Шори и Итачи бяха със стегнати куфари и сега Итачи ги качваше в багажника на колата на Саске. Мадара, Обито и Саске бяха в колата. Саске шофираше, Обито се беше настанил до него, а отзад бяха Мадара, Шори и Итачи. Звучеше някаква музика по радиото и всеки си мислеше за пътуването си до България. Пътуваха 30-40 минути и стигнаха летището. Саске спря колата и всички слязоха от Мерцедесът му. Взеха си куфарите на колелца и тръгнаха към означения изход за техния полет. Бяха тъкмо на време. Дадоха билетите си, личните карти и задграничните паспорти, след това ги пуснаха в един коридор и след няколко метра влязоха в салона на бизнес класата. Там също си дадоха билетите и една много мила стюардеса ги съпроводи до местата им. Боинг - самолетът, с който пътуваха, беше огромен, а в бизнес класата бяха само петимата. Настаниха се на удобните фотьойли и всеки се захвана с нещо, за да преминат четирите часа полет до Великобритания, откъдето щяха да имат прекачване и директно в България. Мадара и Саске играха на видео игра на големият плазмен телевизор, Обито се беше посветил на лаптопа си и играеше на електронен покер. Шори се лакираше, а Итачи четеше някаква доста голяма книга.
Минаха два часа и Шори, приключи с ноктите си. Погледна Итачи и му намигна, след това се оттегли в една стаичка, също специално за бизнес класата. Тя не беше голяма, но вътре имаше две единични легла, с нощни шкафчета и лампи. Шори се излегна на едното легло, не след дълго се появи Итачи, заключвайки след себе си.

-Не можеш и минута без мен-усмихна му се.
-Не мога и секунда-каза й, качвайки се върху нея.

В България беше топло и те не се бяха навлекли, Шори беше с потниче, къси, секси дънки и сандали. Итачи смъкна набързо потникът й и изхлузи фланелката си. Момичето прекара пръсти между колана на дънките му и го разкопча, но не ги смъкна. Итачи я зацелува бясно по шията и надолу. Шори не спираше да стене, а някои стонове се чуваха в съседната стая и в тези случаи, братята Учиха се подсмихваха, но продължаваха занятията си. Итачи смъкна дънките и бикините й, след което я целуна между краката, тя изстена и заби ноктите си в стената, на която остави няколко драскотини. Той се усмихна победоносно. Обичаше да гледа малкото й телце, как се вие от възбуда под него. Обича допира на кожата й, мека, гладка, с любимият му аромат на пролет, който идваше от душгела му, но Шори обичаше да го ползва. Настани се между краката й и влезе бавно в нея, с всеки нов път засилваше тлацъците, докато и двамата не се потопиха в море от екстаз. Итачи обу боксерките си, а Шори си сложи една нощница и сгъна дрехите на едно столче до леглото. Отключиха вратата, но не се присъединиха към групата, а се върнаха обратно на леглото. В стаята беше хладно и се мушнаха под олекотената завивка. Леглото беше единично, но им стигаше. Итачи обхвана здраво кръста й и зарови главата си във врата й, като лекичко я целуна. Тя измърка и се онесоха в сън.
След няколко часа на вратата се почука и вътре влетяха Мадара и Обито.

-Гълъбчета, ставайте. Кацаме след 20 минути.-извика Обито.

Шори и Итачи се стреснаха и седнаха в леглото. После Шори погледна на кръв двамата чернокоси красавци и им изръмжа. Итачи много се разсмя на изражението на братята си и целуна приятелката си.

-Дойдохме да ви съобщим-извини се Мадара.
-Хайде оправяйте се!-каза Обито.
-Ще се оправим ако излезете!-почти им изкрещя Итачи

По погледа на приятелката му, съдеше, че е настроена убийствено и те се изпариха от стаичката. Недоволна, Шори се оправи и след десет минути с Итачи заеха местата си. Закопчаха си коланите и видяха на малките масички до диваните им, по един студен коктейл. Изпиха ги на няколко глъдки и усетиха трус, обичайно при кацане.
Самолетът се срещна със земята и подскочи няколко пъти. След няколко стотин метра, той най-накрая спря и бизнес класата, бяха повикани, да слязат първи. Взеха си багажите и отидоха до един ресторант, намиращ се в безмитната зона на летището. Престоят им щеше да трае 30-40 минути и нямаше време за разходки. Влязоха през стъклените врати и седнаха на една маса. Лъчезарна сервитьорка, индийка, на около 25-26 години, не много висока, едра, но не разплута, с прибрана на кок черно катранена коса и едвам долавящ се грим, дойде до масата.

-Какво ще желаете?-попита ги с приветлива усмивка, на японски.
-Аз искам пелмени, обичам Руската кухня-каза Обито.
-За мен спагети.-обади се Саске, докато момичето записваше.
-Аз искам, патица по пекински.(Итачи)
-Аз съм на риба-избра си след дълги размисли Мадара.
-Коте, за теб?-попита приятелката си Итачи.
-За мен салата със соеви кълнове и Кока Кола.-усмихна се любезно Шори и подаде на сервитьорката всички менюта от масата.

Момчетата си говореха, а Шори тръпнеше в очакване, 2-3 часа я деляха от летището в София, а после, купон. Донесоха поръчките и всички хапнаха набързо, когато приключиха се чу дразнещият глас, който обявяваше полетите:

-Полет F732, за България, моля всички пътници да се отправят към изход 4F, пътниците от първа класа на изход 17A, бизнес класа ще бъдат посрещнати в салона на изход 6F.

След като гласа приключи с информацията, групичката вече вървеше към изхода си. Имаше няколко каси за билети, а на тази от бизнес класа, имаше една възрастна двойка с внуците си, явно заможни хора. На бързо се оправиха с паспортите и билетите и отново се настаниха в своята класа. Отново бяха сами, явно възрастана двойка с внуците си, бяха в друга стая от същата класа. За разлика от миналият салон, в който бяха, този беше еднакъв на големина, но телевизорът беше по-малък и нямаше конзола с видео игри, за това пък имаше зареден минибар и мини хладилник с безбройни лакомства.

-Да пийнем?-предложи Обито, като отвори заредения мини бар.
-Е, и без това няма какво друго да правим.-съгласи се Шори.

Останалите кимнаха и момчетата бързо си разсипаха по чаша коняк, а Шори си бъркаше някакви нейни си коктейли. С пиячка и шумни разговори, двата часа отлетяха. Кацнаха на пистата и отново слязоха първи, а в коридора се засякоха с възрастната двойка и внуците им, които се радваха на живота и безгрижието. Взеха си куфарите и огледаха летището, беше доса по-малко от това в Токио или пък това във Великобритания. Излязоха от хладното летище и гореща вълна ги удари. Момичето заподскача весело, а момчетата й се радваха. Хванаха си едно такси и отидоха на ЖП гарата. Тяхното място не беше в столицата-София, а в морската столица-Варна. Хванаха си влака и след седем часа пътуване и зяпане, влакът бавно спря. Слязоха и момичето се огледа с отворена уста. Не беше като в Япония. Тук хората бяха доста по-усмихнати, е имаше и разплакани, но те изпращаха близки и за това. Вътре гарата, не беше голяма, но както бяха чели, тя беше от много, много години. Когато излязоха, първо си свериха часовниците, от винаги точният часовник, намиращ се на часовниковата кула на гарата.

-Е, пристигнахме, сега да си намерим хотел-каза Итачи и тръгнаха към едно такси, то не беше спряло за тях, просто пред гарата винаги имаше поне едно такси за някой неориентиран турист.

-Карайте до Хотел-галерия Графит ако обичате!-каза Саске на български, всички знаеха български, трудността на този език им доставяше предизвикателство, което с удоволствие приемаха.

След 30 минути пътуване сред задръстените улици, таксито спря, Саске плати и всички слязоха. Помъкнаха куфарите си към рецепцията и когато спряха, жената само ги погледна и им подаде четири ключа. Те си бяха направили резервация преди дни и персонала беше информиран. Влязоха в стаите си. И четирите бяха еднакви. Голямо двойно легло, постлано с бели сатенени чаршафи, по които имаше червени завъртулки. Множество от малки и големи възглавници, бяха подредени върху него. От двете страни, по едно нощно шкафче от тъмно дърво и с хромови дръжки. Пред леглото, голям килим в черно, а върхо него, пред леглото една дизайнерска пейка за по-лесно обуване и преобличане. Имаше голям гардероб, чиито врати бяха големи излъскани огледала. Имаше и бюро с няколко чекмеджета, а специално за дамите, едно голямо огледало стоеше върху висока маса, за да се гримират и наконтват. Шори се влюби, в стаите имаше също баня и хол. Тя бързо метна багажа си в единия ъгъл, натъпка в чантата си портфейла, фотоапарата, телефона, таблета и гримовете си и задърпа Итачи към фоайето, където Саске, Мадара и Обито ги чакаха.

by **Shiro1217** Вто Фев 09, 2016 12:26 am

Много ми хареса идеята да ги пратиш на почивка в България. Бтв... Те в крайна сметка на жп гарата или автогарата отидоха? Защото все пак пътуваха с влак хд. Но това настрана. Очаквам с нетърпение да видя как ще си изкарат почивката и как ще се развие аферата Саске-Шори Very Happy

. Като забележка... май само една дребна. В „попита приятелката си, Итачи“ мисля, че не би трябвало да има запетайка пред подлога. Казвам, понеже го видях на няколко места така, може и аз да съм в грешка де. А пък вече от страна на историята, както винаги написана много увлекателно. Очакваме следващата глава с нетърпение! Very Happy

by **Kitty Vicky** Сря Фев 10, 2016 4:08 pm

Глава №3

-Накъде сега?-попита развълнувано момичето.
-Аре се разходим по центъра, чух че е много готин-предложи Саске.

Тя изракопляска и всички тръгнаха на там. Вървяха пеша около 30 минути и стигнаха шадраваните на цетъра. Шори не издържа и извади фотоапарата, започна да щрака, а когато приключи със снимането на изригващата вода, на чайките и тичащите деца, помолиха един минувач да ги снима. Щрак! Нова снимка за албума със спомени. Шори се снимаше с всеки от братята. Най-накрая, я обедиха да тръгнат към морската градина. След още 30 минути ходене и щракане с фотоапарата, те я стигнаха. Изкачиха се по една дълга алея и стигнаха огромен паметник. Там отново се снимаха и момчетата настояха да отидат на атракциите. В града бяха дошли няколко атракции от Европа и беше претъпкано с народ. Шори и Саске, единствени, се усмелиха да се качат на влакчето на ужасите. Седнаха в един от вагоните и овиха коланите около телата си. След 2-3 минутки влакчето потегли. От хубавият и слънчев ден не остана и следа. В тунела, където сега се намираха, беше тъмно, студено и вятър, плашещо подухваше. Влакчето вървеше по релсите, но нище не се случваше. По едно време, като че ли се блъснаха в нещо и вагоните се раздрусаха. Момичета изпищяха и се паникьосаха. Лека светлина се прокрадна зад тях и освети това, в което се беше блъснало влакчето. Това бяха всевъзможни чудовища, най-различни и едно от друго по-ужасяващи. Момичетата отново изпищяха и се сгушиха, в каквото им падне. Шори, веднага, обгърна Саске и завря лицето си в гърдите му. Той се усмихна, ако не можеше да е негова поне малко близост да имаха от време-на време. Той също я прегърна и зашепна успокояващи думи в ухото й, така спокойно можеше да поеме аромата на канела от косата й. Влакчето се отклони от този път и продължи по нов тунел. По едно време започнаха да светват лампи, една след друга, осветявайки двете страни около релсите. При всяко светване, се появяваха, различни скелети, представящи различни методи на убиване. Един си беше отсякал главата, друг забил кама в сърцето си, трети се бе обесил. Момичетата пищяха и пищяха, а момчетата бяха свикнали на такива "ужаси" и не ги впечатляваха, всеки от тях беше влязъл с друга цел. Шори спря да гледа и сложи главата си на рамото на Саске, с лице към врата му и силно го прегърна. Мъртъвците минаха и пак тъмен тунел, с едва доловима червена светлина по тавана, позволяващи двамата човека във вагоните да се видят. Саске повдигна главата на Шори и се погледнаха в очите. Сърцата им затупаха адски бързо. Коремът й се сви, а той се подпали от вътре.

-Съжелявам-прошепна Саске и преди да й дадеше възможност да проговори, залепи устните си до нейните.

Целувката продължи дълго, беше страстна и двамата влагаха всичко в нея. Ръцете му, обхождаха гърбът й. Нейните си играха в косата му. "Какво правя?"мислеше си тя, докато не се откъсваше от своят забранен плод. Кожата й настръхна, пулсът й се ускори. Сякаш всичко се въртеше около нея. Всякакви мисли нахлуваха в главата й, за това, колко лошо постъпва в момента, за това, колко наранява Итачи, мразеше се за това, че всеки контакт със Саске я караше да подлудява. Започнаха ужасите, но те не им обърнаха внимание. Когато стигнаха края на тунела и светлината започна да се вижда, двамата, с цялото си самообладание, се отлепиха един от друг. Бяха задъхани и потни.

-Нищо не се е случило!-заповяда Шори и отвърна поглед на другата страна, очите й се наляха със сълзи, но тя бързо овладя емоциите си и се приготви за срещата си с Итачи извън релсите на влакчето.

Саске кимна и също загледа в другата посока. Пеперуди пърхаха в стомасите им, но и двамата разбираха, че не бива, а по разказите на Итачи, Саске бе най-големият женкар и сърцеразбивач. Излязоха от тунела и видяха приятелите си, веднага си сложиха гримаси и започнаха да им разказват какво е било вътре. След още много атракции, се прибраха в хотела. Взеха си по един душ и се събраха в стаята на Саске. Поръчаха си румсервиз и няколко ужаса. Гледаха и ядоха, нищо особено не се случи, освен когато си тръгваха от стаята.
Шори си беше забравила чантата и се върна в стаята на Саске. Той беше в банята и беше пийнал, както бяха направили и братята му. Тя я търси, но не я откри. По едно време две ръце я грабнаха, а едната веднага й запуши устата. Човекът я метна на спалнята и се качи върху нея.

-Саске?!-каза с нормален, но леко стреснат тон, тя.
-Шори, искам те, моя си.-след което зацелува врата й.
-Саске...-изписка момичето и го избута от себе си.

Претърколи се отгоре му и стисна ръцете му.

-Саске, ти си пиян. Не ме искаш, а и аз съм с Итачи, не разбра ли?-реши да го разубеди, но неуспешно.
-Знам, но си падам по теб.-усмихна й се дяволито, с пламък в очите.
-Саске, между нас НИКОГА, запомни, НИКОГА, няма да има нищо!-След, което видя чантата си под килима и по най-бързия начин излезе от неговата стая.

Той седна на леглото и погледна към хола, стана леден, ядоса се. Нещо в него се пречупи, тази малка недостъпна дама, го караше да прави немислими неща, трябваше да я има, но уви, тя беше права. Удари ядосано стената, с юмрук и легна да спи, за да забрави всичко.

-Много се забави?-попита я Итачи, щом момичето, най-спокойно си влезе в стаята, макар и от вътре да изпитваше нещо неуписуемо, като любов премесена с много тъга.
-Бях я забутала под дивана и Саске ми помогна да я намеря-излъга го тя, знаеше, че истината ще възпламени старата вражда между двамата братя.
-Идвай тук!-помоли й се той и тя с облекчение се метна на леглото.

Итачи се усмихна дяволито и зацелува врата на приятелката си. Тя се размекна под ръцете му, но този път, той й беше по-нужен от всякога. Не биваше да използва Итачи, но нямаше друг избор, за да забрави за Саске. Докато горешият му език описваше кръгчета по тялото й, възбудата я обземаше, но и нещо друго. Всеки негов допир я изгаряше. Болеше я! Итачи винаги беше джентълмен в нейно присъствие, попиваше сълзите й, когато за нея животът бе непоносимо шибан и прецакващ. Караше я да се усмихва и в най-напечемите моменти. В негово присъствие се чувстваше, като малко беззащитно момиченце, което беше готово да приеме любовта на този студен мъж. Но той я караше да се чувства и като жена. А когато бяха на прага на интимността, с него всичките й задръжки падаха и бе готова да направи и невъзможното, за да си доставят взъимно удоволствие.
Докато мислите за живота нахлуваха в ума й, едно докосване я накара да изтръпне и да забрави всичко. Пореден стон си проправи път навън през устните й. Той поставяше леки и меки целувки от вътрешната страна на бедрото й, докато пръстите му я караха да подлудява. След всяка целувка, след всяко докосване, тя се качваше все по-високо към дългоочакваният миг, но когато чернокосият дразнител усети, че приятелката му взима връхната си точка, изкара пръстите си от нея, отдръпна се и я загледа. Тя беше извила гръб в дъга, сладките тръпки, които идваха от съкровеното й място, й подсказваха, че идва десертът. Но когато всичко замлъкна, когато възбудата я подлудяваше, но не се случваше нищо отвори очи и погледна приятелят си. Той я гледаше от високо и й се наслаждаваше, сега той командваше и тази девойка щеше да бъде напълно подвластна на неговите желания. А сега искаше да види в очите й, колко голяма нужда изпитва тя от него. Очите й не се откъсваха от неговите, започна да го гледа умоляващо. Итачи само се подсмихна, показвайки част от перфектните си зъби и се настани между краката на приятелката си, като ги качи върху раменете си. Намести члена си до входа на влагалището й и зачака. Самото чувство, че той е толкова близо, я караше да настръхва и да чака с нетърпение. Той влезе на половина в нея, спря, зачака пъшканията й да стихнат и влезе докрай. Леко завъртя таза си, при което силни стенания излязоха от устата й, за него звучаха, като райска песен, която го караше да подлудява. Започна бавно да влиза и излиза от нея, обхванал едната й гърда с ръката си и леко я масажираше. Устните му бяха затворили в капан другото й зърно и езикът му го караше да набъбва и да търси още от приятното усещане. Шори започна отново да се качва стремглаво към върха, когато вече беше на ръба, през устните й тихо се чу да шепне: "Моля те, моля те". Итачи обичаше да я докарваше до това състояние. Но вече и той усещаше краят си. Забърза темпото и изведнъж...спря. Точно преди заедно да стигнат до финала. Тя само го погледна шокирана, не знаеше какво става, още веднъж и вълна от екстаз щеше да облее телата им. Той бързо излезе от нея. Взе я на ръце и я постави върху масивният дървен скрин. Приятната хладни на от дървото се разля по тялото й. Той отново намести члена си и влезе в нея, застина за миг, погледна я в очите и с устни каза "Обичам те". Толкова пъти й го беше казвал, но този и подейства като афродизиак. Изстреля се отново на върха, заплете пръсти в косата му и стисна юмрук, като болката от това му доставяше огромно удоволствие. Страстно я целуна и за последен път влезе с цялата си мощ в нея. След толкова време чакане, най-накрая достигнаха до портите на райското изживяване.
Телата им натежаха, бяха капнали от умора. С последни сили Итачи взе момичето си на ръце и я постави на леглото. Замъкна се от другата страна и се шмугна под завивките при нея. Постави нежна целувка на врата й и заспаха мигновено.

Седмицата им в България и по-точно във Варна, мина бързо, но и много забавно. Ядоха различни ястия, ходиха на различни места. Ловиха риба, неуспешно, по река Камчия, а след риболова, обядваха в един ресторант "Камчийска среща" или по-точно кръчма. Плуваха в Черно море. А и последните няколко дена се бяха отделили за малко от Варна, като посетиха Нос Калиакра и в Каварна ходиха на паметника на Рони Джеймс Дио. Разходиха се и до Бургас, за деня на пясъчните фигури.

Бяха в самолета за вкъщи и отново си търсиха занимяния, този път полетът щеше да е 6 часа, без прехвърляния. Шори разглеждаше снимките и триеше доста, защото й бяха запълнили памет картата на фотоапарата, а и доста снимки бяха нескопосани.

-Какво ще правите, като се върнем?-попита Мадара.
-Аз ще почвам в новото училище.-изпуфтя досадно Шори.
-А аз, ще се връщам там.-последва същото изпуфтяване и от Саске.
-Какво ще правим за Коледа?-попита Обито.
-Не е ли малко рано, за Коледа?-подразни се Итачи, не му се говореше сега.

Обито завъртя очи и се върна към хентая си. Полетът продължи в тишина и от време, на време дълга прозявка, от някой пътник. Кацнаха и бизнес класата слязоха и помъкнаха багажите си. Натовариха всичко в багажника на колата на Саске, която ги чакаше на паркинга.

-Адски съм изморен, Итачи ще караш ли?-попита Саске.
-Добре-съгласи се бързо.

До Итачи се настани Мадара, а отзад бяха Саске, Шори и Обито. Пътуваха бавно в натовареното движние. По едно време Шори много се измори и заспа с глава облегната на рамото на Обито. Той не й обърна внимание и нищо не каза. Итачи видя това в огледалото и вътрешно се разпали, сякаш хиляди вулкани изригнаха, идеше му да спре колата и да изхвърли брат си. Тази седмица го беше направила леко ревнив, по незнайни за него причини. За разлика от Итачи, Саске замръзна, искаше му се, да е на мястото на Обито. Ледниковият период, по студ, пасти да яде. Очите му станаха смразяващи, а лицето му-каменно. Е вътре беше леден, но кожата му гореше, странна комбинация, по сили си той. Братята Учиха подтискаха всичко в себе си и не позволяваха на никого да успее да ги разчете. Итачи остави Мадара и Обито пред техните апартаменти и накрая спря пред сградата на Саске. Братята слязоха и взеха куфарите. Саске носеше и трите куфара, а Итачи-Шори, за да не я буди. По време на ваканцията, в апартаментът им бе станал пожар, поради изтичане на газ и сега трябваше за неопределен период от време да отседнат при Саске.

-Ето в тази стая ще сте вие-посочи една от двойните врати, Саске и вкара куфарите вътре.

Итачи кимна и постави Шори на леглото.

-Саске, може ли да поговорим?-попита го Итачи.
-Мхм!

Излязоха тихо от стаята и се преместиха в хола, където пийваха коняк с бадеми и шоколад.

-За какво искаш да говорим?-попита брат си, Саске.
-Трябва да замина за Холивуд, някъде за около месец, но не мога да кажа на Шори, защото много ще се разтрои, а не бива, понеже преди няколко седмици в семейството й настъпиха няколко драстични промени и тя изпадна в лека психична криза.-Саске разшири очи в почуда-Но просто е невъзможно да не отида, а не мога да я взема със себе си, знаеш, че по местата, по които ние ходим, не е за крехки създания като нея. Трябва да остане при някого, но тук единствените й познати са Мадара, Обито, майка, татко и ти. Единствено на теб съм казвал това, защото не мога да се доверя на Мадара и Обито, а майка и татко скоро ще заминават на пътешествие с кораб. Би ли имал нещо против ако тя остане тук?
-Естествено, че не. Ще се радвам да си имам компания, понякога ми е скучно, а и кат' не искам да извикам Маяка, нямам какво да правя, а Шори е страшно непредвидима и забавна!-май се отпусна прекалено много в обяснения и Итачи повдигна вежда въпросително.
-Благодаря ти брат ми, е...аз ще си лягам. Утре ще й съобщя новината и ще тръгна.
-Тръгваш утре?-учуди се Саске.
-Както казах, проблемът трябва да се реши незабавно.
-Добре, както и да е. Лека вечер!-пожела му Саске и се оттегли в стаята си.

Итачи също отиде в стаята си, там където сега спеше Шори и той веднага заспа, обгръщайки за последно крехкото й телце с ръцете си. Саске се въртеше из леглото и се чудеше, как ще издържи месец, че ако не и повече, без да докосне приятелката на брат си. Когато той заминеше, нищо не го спираше да я сваля, освен съвестта, която се появяваше рядко, но появеше ли се, той водеше огромна вътрешна война. Въртя се в леглото и като не издържа, започна да си мисли за онази възпламеняваща целувка във влакчето на ужасите, това го успокои и се понесе към страната на Сънищата.[/color]

by **geri_hikari83** Съб Фев 13, 2016 7:35 am

Много ми харесаха последните две глави! Smile

Нужно ли е да казвам, че момента с целувката във влакчето най-много ми хареса? Very Happy

Много ми е интересно как ще се развият действията сега, когато Шори и Саске ще живеят заедно! хд

by **Kitty Vicky** Пон Фев 15, 2016 5:15 pm

Глава №4

-Итачи, откакто дойдох в Коноха, за трети път ме оставяш за месец ако не и повече.-нацупи се Шори, когато на сутринта, приятелят й, й развали настроението с новината, че отново ще трябва да отсъства.
-Шори, мила, много съжелявам, но нямам избор.-прегърна я той.
-И аз къде ще остана, ти ме убеди да отседна при теб и аз оставих апартамента, който бях взела под наем.
-Саске се съгласи да останеш при него, само докато се върна, а след завръщането ми, ще можем да се върнем в нашия апартамент-целуна я извинително по устните.
-Да остана тук?!-помисли си тя на глас.
-Защо? Има ли проблем за теб?-повдигна вежда Итачи.
-Не.-реши да му спести обясненията за случилото се в България.
-Добре, аз трябва да тръгвам, самолетът ми излита след час, а имам около тридесет минути, за да стигна до летището.
-Добре!-усмихна се тя, въпреки че вътрешно ридаше, че нейната любов я оставя отново, сама.

Слязоха пред входа на имението. Итачи беше с дънки и светло синя риза, а Шори беше по дантеленото си бельо и една бяла риза на Итачи, която падаше малко под дупето й.

-Чао мило, да ме чакаш.-целунаха се за довждане.
-Естествено!-каза с фълшива усмивка Шори, като едвам сдържаше сълзите си.

Итачи се качи в черното си БМВ и отпраши към летището. Шори наведе тъжно глава и затвори вратата. Обърна се на пета и тръгна към стълбището, за да се затвори в стаята си. Направи няколко крачки, но останалите бяха спрени, защото се сблъска с някого. Падна по дубе и изписка от леката болка. Пред нея, клекна мъжка фигура, беше Саске, случайно дочул, че брат му потегля. Шори държеше главата си наведена и косата закриваше лицето й. Саске забеляза, че по голият крак на момичето падат капки. Повдигна главата й, за да я погледне в очите.

-Шори, какво има?-попитя я, когато видя обляното й в сълзи лице.
-Нищо особено.-измрънка хлипайки и бързо се изправи.

Саске знаеше, че е заради напускането на Итачи, но искаше да го чуе от устата й, която с всяка секунда го привличаше повече и повече. Шори тръгна нагоре по стълбите, но на първото стъпало, Саске хвана ръката й и тя залитна назад попадайки в обятията му, точно сега не се сещаше за оскъдното си облекло. Вече не издържаше, събра й се доста през последната година, а поредното заминаване на Итачи доразби сърцето й. Изправи се и зарови лице в гърдите на Саске. Продължи да плаче, а ризата му попи всяка сълзичка. Останаха така няколко минути. Саске знаеше за проблемите в семейството й и предполагаше, че заминаването на брат му, не й е подействало добре, но сега си постави две цели. Да замести брат си в тази връзка и да накара тази пъстроока госпожичка, да му се довери. Той не беше клюкар, но знеше, че ако стигне до тази част, тя да му се разкрие, е доста по-напред от плана си да я отнеме от брат си. Чернокосият взе момичето на ръце и я отнесе в стаята си, където я постави на леглото си. Шори не мислеше за нищо, освен че отново бе изоставена, но за нейно щастие, имаше един леден принц, който сега беше при нея, милваше косата й и търпеливо чакаше тя да се успокои. Саске, усети че хлиповете намаляват и повдигна момичето в седнало положение. Нежно вдигна брадичката й, към себе си и погледна насълзените й очи.

-Какво стана там?-попита студено той, но изражението му беше някак загрижено в този момент.
-Нищо.-отвърна му троснато и бързо махна главата си от ръцете му.
-Шори...-каза ледено-какво ти направи брат ми?

Тя се обърна и отново заплака.

-Не може да ме остави сега, сама. Не, не и в този момент.
-Но ти не си сама.-обгърна талията й и я предърпа в скута си.-Брат ми е глупак, за да може да се откъсне от теб и за минута.
-Защо се съгласи да остана тук?
-Защото откакто те срещнах не мога да стоя далеч от теб.-това беше вярно, когато това момиче не бе до него, сякаш и самият той не беше на мястото си.

Тя стоеше в скута му, краката й бяха на леглото, все още не се сещаше за облеклото си, за разлика от Саске, който едвам издържаше на възбудата, която му причиняваха голите й крака и леко прозрачната риза, показвайки на яве гърдите й, които се криеха под чашките на сутиена. Искаше да я обладее, тук и сега. Достойнството му вече набираше сила в панталона му, но той се опитваше да охлади страстите си. В стаята беше тъмно, макар и вън да беше утро. Той целуна врата й, което не беше трудно, защото главата на Шори, беше опряна на рамото му. След тази целувка, цялата настръхна и за миг забрави болката, която Итачи й причини или по-скоро, която разбуди, тя никога не си бе отишла. Шори реши да му върне жеста и също целуна врата му, съвсем леко опирайки устните си до кожата му. Тази целувка го подпали и го направи доста по-дързък. Дъхът й го гореше, караше го да я желае по-силно. Кожата му настръхна, почувства се...жив. Саске прекара едната си ръка по дългия й крак, а с другата навлеза под ризата й. Нейните ръце бяха в косата му и леко си играеха, причинявайки му сладка болка. Саске разкопча няколко копчета на ризата й, като обсипа оголеното място с горещи целувки. Тя изстена и това го подтикна да продължи. Бутна момичето, така че да падне с гръб към леглото. Обкрачи я и силно впи устните си в нейните. Целувката се задълбочаваше, а ръцето му ставаха все по-настоятелни.

-Итачи е глупак.-каза Саске тихо, като целуваше гърдите й, през ризата и сутиена й.

Тялото й замръзна и той го усети. Прокле се за думите си. Шори се опомни и бързо избута Саске от себе си.

-Саске, не е редно.-каза задъхано, като стана от леглото и сега бе осъзнала, как всъшност е облечена.

Бързо излезе от стаята и затича към "своята". Саске изръмжа гневно и хвърли една стъклена ваза, която беше до него, в стената. Ядоса се на себе си, на слабостта си, която никога не си бе позволявал да прояви, но най-много се ядосваше на думите си. Защо му беше да споменава Итачи? Вече да я е обладал ако си беше траел. Ядосано се облече и взе телефона си набирайки някакъв номер.

-Ало?!-попита женски, леко лигав глас.
-Свободна ли си?-попита ледено студено чернокосия.
-Да, искаш да ме видиш ли?-усмихна се тя.
-Ако дойдеш до пет минути, да.-каза затваряйки телефона си.

Шори влезе в стаята си и затръшна вратата, ядни сълзи потекоха, като реки, от очите й. Как, защо, по каква причина се остави Саске да я целува, а защо не се бе съпротивила, когато той я отнесе в стаята си? Такива въпроси я измъчваха, а нямаше отговори. Сълзите се лееха от очите й, а тя си седеше до вратата, притискайки гръб в нея. Защо Итачи трябваше да замине и да я остави толкова слаба, сам самичка в непознатия свят. По принцип Шори беше много силна, своенравна, войнствена и не се оставяше ей така, да попадне в нечие легло. Чу токчета по стълбите и й се догади. Не знаеше кой е, но предполагаше че е някоя от кучките на Саске, за които бе слушала толкова много от приятеля си.
Маяка се качи на втория етаж и почука на вратата на Саске. Той отвори почти веднага и като я видя се усмихна дяволито. Беше възбуден, но не биваше да прави неща с Шори, без нейно желание. Така че му остана само Маяка, която използваше именно за такива цели. Затръшна звучно вратата след момичето и й се нахвърли, разсъбличайки я за няколко мига. Стоновете на момичето в отсрешната стая, се чуваха идеално в стаята на Шори и сълзите й бързо спряха. Така значи, първо сваляше нея, а когато тя му откажеше да му стане курва, той си викаше по телефона?! Ядоса се и реши да му го върне. Взе си душ и си облече секси дрешки. Беше края на лятото, а в Коноха бе хладно, но това не я спря да облече минижу и прилепнала блузка, идеално очертаваща пищните й гърди. Косата си остави пусната и си сложи лек грим. Взе си едно дънкено сако към минижуто и си обу токовете. Реши да излезе да закусва навън, но до любимото й място имаше много път, е щеше да жертва краката си. В стаята на Саске, всичко вече беше отихнало и тя се усмихна ехидно. Почука на вратата му и с досадна физиономия той я отвори. Видя, че не е някоя прислужница, а приятелката на брат му и смени досасната физиономия с леденото си изражение, за разлика от кръвта му, която вреше и кипеше от вида на пъстрооката.

-Саске, излизам. Дойдох да ти кажа, за да не се чудиш къде съм. Оу... Ти си с компания, ще те оставям тогава.-намигна му, след което бавно се завъртя.
-Шори, би ли ме изчакала в хола?-попита я той.

Тя само кимна и заслиза по стълбите. Саске набързо се облече и взе ключовете за колата и портфейла си. Слезе в хола и погледът му, веднага попадна върху очарователното момиче с крастосани крака, с дължината на магистрали.

-За какво съм ти?-попита го, като го погледна незаинтересувано.
-Ще дойда с теб.
-Не ми е нужна бавачка!-заяде се мигновенно тя.
-Е, ще ти се наложи да приемеш, защото друг вариант няма.-усмихна се дяволито.
-А приятелката ти?-посочи с пръст, горния етаж.
-Тя си знае пътя до тях.-ледено й отвърна.
-Чакай, хрумна ми нещо, нека и тя дойде.-усмихна се момичето, като се изправи.
-НЕ-бързо я парира той и изражението му стана още по-мрачно.
-Е, ще ти се наложи да приемеш, защото друг вариант няма.-усмихна се и се затича към стълбите.

Саске бързо я настигна и хвана ръката й, обръщайки я към себе си. Тази малка, наивна госпожица, го караше да побеснява за миг, а в следващия да я гони, като зависим нуждаещ се от дозата си.

-Това ще те накара ли да се почувтстваш по-добре?-зададе неочакван въпрос той, като приближи лицето си до нейното.
-Да.-каза съвсем тихо тя, до устните му.

Той се отдръпна от нея и бързо се качи горе, преди да направи нещо за което тя можеше да го намрази. След две-три минутки, Саске слезе с брюнетката.

-Шори Санара, приятно ми е!-усмихна се приветливо пъстрооката.
-Маяка Атана, на мен също ми е приятно! Много ме зарадва поканата Ви за закуска, благодаря!-отвърна й мило, все пак все още не я мразеше, защото знаеше, че Шори е приятелка на Итачи.

Те тръгнаха към колата и Саске отвори предната врата, с надеждата, че там ще се качи Шори, но Маяка беше леко побутната от пъстрооката и брюнетката се качи отпред. Саске се ядоса на постъпката й, но все пак й отвори задната врата. Тя се качи кокетно и след малко потеглиха към едно ресторантче, което беше до реката минаваща през Коноха.

-Мило, какво ще правим утре?-попита лигаво Маяка, като се хвана за ръката на Саске, досущ като кръвосмучещ кърлеж.
-Ем, аз съм на училище, а ако се не лъжа, ти утре заминаваш.
-Оуу... Забравих, много ще ми липсваш, мечо клечо-млясна го по бузата.

В огледалото за задно виждане, Саске видя, че Шори едвам спотаява смеха си. Ядоса се, че Маяка бе в колата и не можеше да каже или направи нещо по въпроса. Караха още малко и пристигнаха. Саске отвори вратата на Шори, а после и на Маяка, но малко по-грубо. Влязоха в ресторанта и се запътиха към една маса до прозореца.

-Гаара?-изписка Шори, като видя червенокосото момче на бара.

Червенокосия се обърна към момичето и усмивка засия на лицето му. Момичето се затича към Гаара и двамата се прегърнаха.

-Шори, откога не съм те виждал?!-каза усмихнато Гаара.
-Много се радвам да те видя, колко години минаха наистина?-усмихна се широко и искрено тя.

Саске и Маяка гледаха любопитно отстрани.

-Шори ела да се разходим да си поприказваме, че от две години не съм те виждал, толкова бяха нали!?
-С удоволствие.-изписка радостно тя.-А, Саске, Маяка, аз ще ви оставя насаме, само щях да ви се пречкам.-усмихна се на чернокосия и бързо излезе с Гаара, преди той да й възрази. Саске и Маяка седнаха на една маса и Саске загледа през прозореца какво правят Шори и Гаара.

-Кога се върна?-попита я червенокосия.
-Преди около година. А ти местил ли си се или си си тук?
-Оу... Аз все още съм тук, тази година завършвам и сигурно ще поема компанията на татко. През тази една година, защо не съм те засичал?-надделя любопитството му.
-Емм... Като дойдох бях с новия си приятел, Итачи Учиха, а малко след това...-замълча за миг и лицето й се натъжи-...родителите ми, те загинаха...

Гаара обърна момичето с лице към себе си и погледна в пъстрите й, насълзени очи.

-Спри до тук.-каза и тихо изтри една паднала сълзичка.
-Гаара...-каза с усмивка момичето-...ти винаги си ме разбирал.-целуна го по бузата и го прегърна.

За червенокосия бе достатъчно да знае само една подробност, за да преживее болката на най-добрата си приятелка и да се сети как да й помогне. Не искаше подроности или описание на случилото се.
Маяка бръщолевеше нещо на Саске, мислейки си, че я слуша, но погледът му беше забит в онази сладка двойка, а именно Шори и Гаара, които изглеждаха много добре заедно, като истинска двойка. След целувката по бузата, Саске се разяри до степен ента и очите му се присвиха ядно. Лицето му стана ледено студено, а вътре беше като събудил се вулкан, защо тази невинна целувка го подлуди, не можеше да си го обясни. Реши да мисли за друго и насочи вниманието си, с нежелание, към компанията на Маяка.
Гаара отвори вратата на червеното си Ферари и Шори се качи. След малко гумите засвистяха по пътя и колата отпраши нанякъде. След като от тях остана само спомен, Саске бързо се нахрани, а с него и Маяка. Изпрати я до тях и реши да се види с приятеля си, с когото можеше да сподели всичко, а в момента трябваше да излее яда си върху някого, а точният човек за това беше Наруто.
Беше след полунощ и Гаара остави Шори пред имението на Саске Учиха. Тя тихо се заизкачва по стълбите, с желание да не събуди никого. Влезе в стаята си и увеличи леко регулиращото се осветление.

-Защо се прибираш толкова късно?-попита я мъжки глас идващ от тъмнината.
-Не е твоя работа...-каза студено, разбирайки, че това е Саске-...а и ти не си някой, на когото дължа обяснение.

Нещо се беше променило в момичето. Сега беше по-насебеси и отговаряше по-остро на въпросите му. Това не остана незабелязано и за внезапната промяна, която хем му се хареса-хем не, обвини присъствието на Гаара.

-Би ли ме оставил сама?-попита тя, когато Саске излезе от тъмнината, заставайки на няколко сантиметра от нея.
-Не-беше отоворът му и впи устните си в нейните.

Тя се дърпаше и накрая се отскубна от силните му ръце. Удари му звучен шамар и каза заплашително тихо:

-Излез от стаята ми!-натърти на всяка думичка.

Явно репотацията на Саске, беше достигнала и до нейните уши, благодарение на съученикът му Гаара, който не харесваше особено, даже никак. Усмихна се на дързостта й и без увъртане напусна стаята блъскайки вратата след себе си. Момичето си облече пижамата и мигновено заспа.
Саске вървеше по коридора, щеше да изпие едно преди да легне. Утре щеше да отиде на училище, за първи път след ваканцията и щеше да е леденият Саске, от когото краката на момичетата умекват, а момчетата гледат ядосано и завидно. Щеше да се прави на недостъпен и публично щеше да сваля новата ученичка, а именно приятелката на брат си, Шори. Това изкушение, представляващо забраненият плод на дяволите, като него самият. Той нараняваше всяко момиче, което се доближише опасно близо и от части не искаше тя да пострада, но страстта му към нея беше по-силна и едвам се сдържаше да не й се нахвърли във всеки един момент. Когато изпи последната капка алкохол от половината бутилка Jack Daniel's, се качи по стълбите и се тръшна изморено на леглото си.

by **Kitty Vicky** Чет Фев 18, 2016 11:37 pm

Глава №5

На сутринта, Шори вече беше готова и чакаше Саске в кухнята, където хапваше мюсли. Оставаха тридесет минути до началото на часа и Саске, най-накрая, се появи в кухнята.

-Тръгваме ли?-попита я студено.
-Мхм...-отговори му изморено и прехвърли раницата си през едното рамо.

Вървяха в тишина. Саске добавяше последни щрихи на плана си как да свали момичето, а тя бе потънала в мисли за...нищо?! Тя нищо не си мислеше! Слушаше музика с едната слушалка на телефона си и бе изпразнила малката си главица от всички неприятни и приятни мисли. Стигнаха големите порти, навлязоха в двора, обикновен, скучен училищен двор.

-Аз ще се отбия за малко.-съобщи й тихо и сви встрани оставяйки Шори да се оправя сама в голямата сграда.

Тя не му отвърна с нищо и влезе в сградата на училището през белите, големи врати. Пред нея се откри гледката на много шкафчета, врати към кабинети, чешмички за вода, аварийни изходи и доооста ученици и учители, ту облегнати на някоя стена, ту забързани нанякъде или седнали на някоя от пейките по коридорите. Вече веднъж бе идвала, заедно с Итачи и знаеше къде е учителският кабинет, където щеше да се срещне с класния си, още не го познаваше. Мина през няколко коридора и едно стълбище и стигна до просторен коридор, чист, тих и най-важното, без нито един ученик, райско, за нея де! Почука на една зелена врата и веднага се отвори. От вътре излезе едрогърда жена, висока, с красиви очи, които я гледаха меко и нежно, а русата й коса беше хваната на две ниски опашки.

-Ооо... Шори, радвам се че дойде, ела, влез!-покани я жената.

Момичето влезе и с изненада откри, че в стаята има само един мъж и директорката - русата жена.

-Шори, това е класният ти. Аз ще ви оставя да се опознаете-каза Тсунаде и напусна стаята.

Мъжът стана от стола си и се приближи до момичето, подаде си ръката и каза:

-Какаши Хатаке, класният ти, приятно ми е!-усмихна се под маската си.
-И на мен, аз съм Шори Санара!-искренна усмивка засия на устните й и пое подадената й ръка.
-Седни да си поговорим!-той й показа един стол и тя седна, а той се настани на стола пред нея.-От къде си?
-Аз а... Принципно съм от Коноха, но когато бях малка се преместихме с родителите ми.
-А защо се върна и защо искаше да учиш при нас?
-Емм... Последните година-две станаха няколко злополуки, така да се каже, в семейството ми и...-замълча за миг-...реших да се върна тук, обичам Коноха още от малка. А искам да уча тук, защото получих добри препоръки за училището ви.
-Каква злополука, ако мога да попитам?
-Извинете ме сенсей, но не ми се говори за това!-усмихна се тъжно пъстрооката.
-Добре, както и да е. Искам да знаеш, че ако имаш проблеми, аз винаги ще съм на разположение и ще ти помогна с каквото мога, ясно?
-Да!-настъпи кратко мълчание-Не трябва ли да влизаме в час, минаха около десет минути от началото?-попита объркано тя.
-Е, като си права, права си!-стана от стола си и й подаде ръка, за да стане.

Двамата вървяха по коридорите и стъпките им раздираха тишината, в иначе препълненият и шумен коридор. Качиха няколко етажа нагоре и спряха пред една от последните врати в дългият коридор с прасковено оцветени стени. Какаши отвори плъзгащата се врата и с жест покани момичето да влезе първа. Тя се усмихна за благодарност и влезе в стаята следвана от Какаши. Отидоха до катедрата, в стаята и кърфица да паднеше щеше да се чуе. Всички, или почти всички, изучаваха с интерес новата, докато тя разговаряше с класния.

-Ученици, това е новата ви съученичка, Шори Санара. Ще се запознаете в междучасието, а сега ще седнееешшш...до Гаара Сабаку.-посочи й червенокосото до прозореца.

Тя чак сега забеляза приятеля си, че е в стаята и се усмихна широко. С бърза крачка тръгна към него, игнорирайки всички мръсни шушукания от страна на момчетата. Седна на чина си и с Гаара се прегърнаха. Всички ги изгледаха странно, защото не знаеха, че те са приятели от доста време. Класният отвори учебника си по биология и се удари по челото. Следваше един отвратителен урок, този през който при всяка дума, се обажда един от разгонените му ученици. Именно, урокът за птичките и пчеличките, уви, този урок се провеждаше всяка година, при това по веднъж през всеки срок. При тази негова реакция, всички се спогледаха и разбраха за какво иде реч.

-Така, запишете като заглавие, сексуалното привличане и сексуалният акт при хората.-каза с досада той.
-Сенсей, ние сексуалният акт го практикуваме от години.-провикна се едно от момчетата, казваше се Шикамару Нара.

Всички се захилиха и Шикамару сложи началото на сексуалните подмятания. Сенсеят стисна зъби и реши просто да запишат точките.

-Първа точка: Сексуално привличане.
-Хатаке, аз вече съм привлечен сексуално от няколко индивида!-изсмя се на висок глас момче с кестенява, дълга коса и много светло-сиви очи, чак бели, той се казваше Неджи Хюга.

Всички изпаднаха в истеричен смях, а един русокоско - Наруто Узумаки, чак падна от стола си, което засили смеха допъллнително. Шори се хилеше заедно с Гаара и често си приказваха за нещо, а сега точно, темата бяха новите й съученици. Гаара с най-големи подробности й описваше, кой какъв е, какво харесва, какво не харесва и дали е добре да се забъркваш с него или нея. Докато те си приказваха задълбочено, учителят обяви втората точка:

-Сексуалният акт и последиците от него
-Сенсей, тя Карин най-добре може да ни обясни това нещо, нали е най-голям спец в тая област!-изкиска се едно момче, с лилави татуси по лицето.

Когато Шори чу този глас, веднага се огледа и погледът й спря върху обадилото се момче.

-Гаара, защо не ми каза, че Канкуро е тук?-ядоса се тя и го удари леко зад врата.
-Съжелявам, забравих!-извини се, като се почеса по тила.
-Ще те убия!!-каза тя, като започна изкуствено да го души.

Той се плезеше и се правеше, че не му достига кислород. След като играта им приключи те се разсмяха и започнаха да обсъждат учителите. Часа бързо мина за учениците и би спасението на Какаши. По най-бързият начин се изнесе от стаята и се запъти към учителския кабинет. Гаара и Шори станаха от местата си, с интерес Шори откри, че 90% от класа, се е струпал на чина зад нея, където с периферното си зрение, бе мярнала черните очи на Учиха, които не се сваляха от нея и я изгаряха. Когато Гаара й разказа какъв е Саске, тя реши да му го върне за всяка целувка и по-дръзко движение, което бе предприемал. Запътиха се към Канкуро, който си оправяше учебниците.

-Кой съм аз?-попита момичето, като с ръце покри очите му.
-Ъмм... Шори?!-попита объркано и развълнувано момчето.
-Позна!!-извика радостно тя и отдръпна ръцете си от очите му.
-Хей кукло, какво правиш тук?-попита я, докато ставаше от чина си.
-Дойдох да ти досаждам за учебната година.-оплези му се тя.
-Значи така, а?-каза и хитра усмивка се изписа на лицете му.

Хвана момичето в ръцете си и я завъртя няколко пъти във въздуха. Естествено, макар през навалицата, Саске забеляза това и се ядоса повече, отколкото се ядоса, когато настаниха новата не до него, а до червенокосия. Канкуро я пусна внимателно на земята и я огледа от глава, до пети. Подсвирна с уста и каза:

-Станала си по-секси и от преди десет години!
-Благодаря!-усмихна се мило и го прегърна.

След дългата прегръдка, Гаара и Канкуро, предложиха на момичето да излязат навън, защото заради тълпата било шумно и тя се съгласи. Браво на тях! Освен, че Саске се гневеше все повече и повече от всеки контакт между Шори и момчетата, а сега не можеше и да ги наблюдава. Побесня, но естествено не го показа. Хвана червенокосата - Карин, през кръста и също я поведе към двора. Знаеше си, че привличането е взъимно и искаше като за начало, да я накара да ревнува. С Карин излязоха на двора и на една пейка видяха своята така да се каже "групичка". Точно на отсрещната пейка, бяха седнали тримцата стари приятели. Саске се усмихна вътрешно и щом седна, взе Карин в скута си, като започнаха да се мляскат шумно. Уви, планът на Саске не работеше. На него лека-полека му се гадеше все повече и повече, но Шори дори не ги беше отразила, защото беше потънала в разговорът си с Гаара и Канкуро.

-Шори, другото междучасие ще те запознаем с тайфата, ще си допаднете!-каза Гаара.
-Сигурна съм ако всички са като вас, няма начин да не си допаднем!-разсмя се тя и гушна Канкуро.

Саске, тайно, наблюдаваше всичко и току що разбра, че планът му се е обърнал срещу него и то с всичките си остриета. Реши да не се трови повече и избута Карин от себе си, правейки се, че слуша разговорът между Дейдара и Сасори.

-Шори, да те питам нещо...?!-каза притеснено Гаара.
-Казвай!-усмихна му се топло тя.
-Ам, ти, такова, още ли ми се сърдиш за дето скъсахме?-изчерви се той.
-Естествено, че не, аз винаги ще си те обичкам и теб, и Канкуро.-тя им лепна по една целувка по бузите и стана от мястото си, което беше между тях двамата.-Е, аре да влизаме в час?-предложи им и те се съгласиха.

Саске, "без да иска" дочу, че Шори и Гаара са били гаджете и вече му идваше да убие някого. Макар и това да е било случка преди години, се ядосваше, че Гаара я е имал преди него, а с него често се състезаваха за разни неща, и по-точно - момичета. Звънецът би и с досада всички се заприбираха по кабинетите. Шори увлечена в разговора си с Гаара на чина, не усети кога Саске, стоеше пред тях и я гледаше, уви и Гаара не го забеляза. Чак когато започна да усеща нечий възпламеняваш поглед върху себе си, повдигна глава, за да провери. Погледът й беше топъл и приветлив, но когато видя Саске и особено след натискането му с Карин, въобще не искаше да го гледа. Поради тази причина, топлотата замря, заменена от студ, приветливостта беше избутана от делови поглед без грам емоция, точно като на чернокосия.

-Какво искаш?-попита ледено, като изражението си, тя, когато се изправи срещу натрапника.
-Искам да се видим след часа.-простичко й обясни и се махна, без да й даде възможност да възрази.

Тя не искаше, а и нямаше за какво да говори с него. Уви, той явно имаше, а любопитството я гризеше с пълна сила и искаше да го изслуша, малко или много. В класната стая влезе Ирука и след като официално се запозна с новата, започна да преподава урока си по математика. Часа мина доста бързо, а и тихо, защото Ирука изглеждаше мил и добър, но когато се ядосаше, по-добре да не си му пред очите. Шори съвсем бе изключила за срещата си със Саске и въобще не го отрази, когато той застана зад стола й. Е, не за дълго де! Веднага му обърна внимание, когато той я побутна по рамото и дискретно се изкашля. Веднага се сети за скорощната им среща и последва Саске през някакви коридори и тесни стълбища. Навлязоха в непозната стая, която се намираше, между втория и третия етаж. Светлина влизаше единствено през едно прозорче и откриваше средно голяма стая с диван, фотьойли, масичка и няколко съндъка. Саске затвори вратата и я заключи с няколкото ключалки които имаше. Шори малко се стресна от това "обезопасяване" на района, но не го показа. Плячката никога не трябва да показва страха си - това бе мотото й, когато бе около чернокоското. Той се доближи до нея в гръб и притисна тялото си до нейното. Бавно прокара ръцете си от бедрата й - до талията и я обгърна в силна, но и нежна прегръдка. Тя замръзна, вече й беше писнало от тези игрички, не че не й харесваха. Той доближи главата си до врата й и приближи устни почти до кожата й. Тази близост ги подпалваше.

-Ще бъдеш моя!-прошепна съблазнително бавно до ухото й, карайки краката й да се подкосят.
-Ще видим тази работа, Учиха!-събра цялото си самообладание, за да се направи на недостъпна, пред този непоколебим рицар.
-Именно...-прошепна й отново, след което бързо я завъртя и впи жадно устните си в нейните.

Страстта ги обгърна и ръцете му вече пълзяха под блузката й, и по колана на дънките. Нейните ръце бяха в косата му, а понякога също съблазнително обхождаха колана на дънките му. Той я хвана за дупето и я повдигна така, че да седне на един от съндъците, които бяха доста високи. Разкрачи краката й и застана между тях, като продължиха да се целуват страстно. Вече отиваше на зле, случваше се това, което Шори не си позволяваше от толкова време. По едно време една мислъл за Итачи се прокрадна в ума й и я накара да се почувства гузна и веднага охлади страстите си.

-Саске...-изстена мъчително тя-...аз не...не мога.-измъкна се бързо от клобката му и отиде до вратата.
-Шори, виж докъде ме доведе, а сега искаш да спра?!-каза посочвайки издутината на дънките си.
-Не мога, просто Итачи, аз...аз...не мога. Аз съм с Итачи и това трябва да ме възспира. За това, моля те отключи тази врата и ме пусни да си отида.

Саске се ядоса на слабостта си и удари с ретник единия съдък, като му направи вдлъбнатина, така стресна Шори, но веднага след това й отключи и седна на дивана, за да се съвземе от всичко.
Шори, бегом се върна по коридорите и стълбищата и влезе в класната стая. Забави ускореното си дишане и преглътна напиращите сълзи, отново стана онази Шори, безгрижната и силната, въпреки че от вътре беше едно малко момиченце, което се нуждаеше от много любов, грижи и напътствия. Видя Гаара и Канкуро да седят на чина им и се приближи до тях. Без да казва нищо, най-нахално, се настани в скута на Канкуто и обви едната си ръка около врата му.

-За какво си говорим?-попита безгрижно тя.
-Обсъждахме курсовете на Канкуро по китара.-отговори й Гаара.
-Свириш на китара?-очудено го попита.
-Ммм... Да!-усмихна й се той.
-Това е супер, аз през последните години също започнах да свиря!-съобщи им и двамата я зяпнаха, като невидели.
-Гаара...ти не свиреше ли на барабани?-погледна го въпросително момичето, повдигайки идеалната си вежда.
-Ами, всъшност да.
-Идеално!-извика момичето и вдигна радостно двете си ръце във въздуха.

Момчетата я погледнаха въпросително, не разбраха намеците й, съдържащи се във въпросите и изтъкването на новините.

-Какво му е толкова идеалното?-намести я по-удобно на краката си Канкуро.
-Аре си основем банда?-зададе въпроса си директно.
-Шори...-започна тъжно Гаара-...ти си ВЕЛИКА!-извика последните думи и се усмихна, неузнаваемо широко и я прегърна.
-Йей... Ще си имаме група, но нямаме вокал, а и ни трябва бас.-обяви натъжена пъстрооката, нацупвайки устна.
-За това не се притеснявай!-успокои я Канкуро и я целуна по бузата.

ОПА!! Стана гаф! Точно при тази целувка, Саске, вече охладил страстите си, влезе в стаята и ги завари в ТОВА положение. Не мога да опиша, как се почувства той. Представете си, момичето, което ти е завъртяло акъла, с което няколко пъти си стигал до трета база, но нататък тя те е спирала, към което изпитващ неузнаваемо привличане и я искаш във всяка една възможна, че и невъзможна секунда, сега да се намира в скута, на здрав, готин и секси пич, с който се познават, и на всичкото отгоре, той да я целува, представете си гнева надигнал се в душата му, омразата, която изпитваше към Итачи, че бе довел приятелката си, също не беше малка, но най-голяма беше омразата и желанието да пребие Канкуро, а след това и себе си. Защо Канкуро? Защото най-нагло той си маркираше територията с тези "невинни" на пръв поглед целувки. А защо себе си? Защото досега никое момиче, не беше проблем за него, а тази госпожичка се появи и го накара, да я следва, като послушно кутре.
Тримцата въобще не бяха забелязали, че Саске влиза в стаята, е...те не, но фенките муу... Да го кажем така, налетяха му като озверопели канибали, невидели храна от месеци! Докато Саске, хладнокръвно, се опитваше да се отърве от натрапниците, Гаара, Шори и Канкуро, се бяха измъкнали между тълпата и вървяха към една група хора, която се смееха на нещо.

-Хей хора, това е най-добрата ми приятелка, Шори!-представи я Гаара.
-Здравей приятно ми е, аз съм Сакура!-подаде ръката си розовокосото момиче и й се усмихна приветливо.
-И на мен!-отвърна й с усмивка тя, поемайки ръката й в своята.
-Шори, това са Хината, Наруто и Неджи.-представи ги набързо Сакура.

Шори им махна с ръка и им се усмихна, а те й отговориха със същото.

-Ей хора, Шори ми даде страхотна идея!-обяви тържествено Гаара.
-Каква?-попита го нетърпеливо Наруто.
-Аре си напрайм банда?!-отговори му с въпрос, Гаара.
-Супер, аз и Хината ще сме вокали!-заплю си мястото Сакура.-Неджи ще е на баса, а Наруто, понеже не може да свири на нищо, ще ни е мейнджър.-разпредели набързо ролите Сакура.

Започнаха да си приказват за новата банда, за името й, за концертите, момичетата се размечтаха за бъдещето, е така или иначе тяхната банда в бъдеще нямаше да просъществува. Ще издам причината, защото бандата не ни е основна тема тук. По злощастен случай, точно преди голям концерт Канкуро си счупи пръст, докато играеха баскет в училище, на Хината й извадиха сливиците и не биваше да пее, доста дълго, а Наруто хич не го биваше в преговорите. Но мечтите са безплатни.
Часовете минаха и Шори тръгна да се прибира, но преди да премине през портите, гласа на Гаара я спря:

-Шори, чакай!-щом тя спря, продължи-Ще те изпратя.-каза задъхано.
-Благодаря, но няма нужда!-искаше да му спести ходенето до тях, а после и обратно, но уви...
-Не, настоявам и не приемам "не" за отговор!-вдигна заплашително показалеца си и побутна момичето да върви.

Тя се засмя на физиономията му и потеглиха към имението на Саске. През пътя обсъждаха музикални групи, наградите "Оскар", книги и тем подобни. Пристигнаха пред имението.

-Е, чао Шори, ще се видим утре!-сбогува се Гаара.
-Чао!-каза му в отговор и се надигна на пръсти, целувайки го по бузата, в знак за благодарност, че бе дошъл чак до тях.

Размениха си по една усмивка и Шори се прибра. Качи се направо в стаята си и се пльосна изморено на леглото. Докато си дремеше, наближаващият сън бе прогонен от извъняването на мобилния й. Тя погледна екранчето и там пишеше...

by **Kitty Vicky** Пет Мар 04, 2016 10:25 am

Глава №6

-Итачи!-изписка тя в слушалката и веднага седна на леглото кръстосвайки краката си.
-Здрасти мило!-каза той, но нещо имаше в гласа му и това уби всяка щастлива молекула в тялото й.
-Кажи, какво има?-попита натъжена, разбирайки, че новините няма да са добри.
-Шори, аз...ние...-досети се вече тя, но не бе напълно обедена-...трябва да скъсаме.

Сълзите потекоха по бузите й, не осъзнаваше защо Итачи иска това, макар и той да знаеше за случилото се, със семейството й и психичния срив. Запуши с ръка устата си и продължи да слуша любимия си.

-Шори, нещата стоят така, че...-замълча за миг-...аз ще трябва да остана тук поне половин година, а знам че ти имаш нужда от някого. За жалост този "някого", не съм аз или поне не мога да бъда. И знам, че ако не скъсаме ти ще ми останеш вярна, така че е мое задължение да те освободя от тази връзка. Обичам те!-прошепна съвсем тихо накрая, тя успя да го чуе и й затвори телефона, защото иначе щеше да им стане по-тежко, и на двамата.

Момичето първо осмисли всичките му думи, а най-много време отдели на последните. Думите, които така бе искала да чуе, но не при такива обстоятелства. Сърцето й се сгърчи и я заболя, неуписуема, нечовешка болка. Сълзите се увеличиха, хълцането също, тя не можеше да повярва на случилото се. Разбираше идеално Итачи и осъзнаваше, че това бе правилно взето решение, но след всичко случило се в живота й, това беше поредната съкрушителна новина, която я връщаше с километри назад. Към онзи ден, когато родителите и загинаха и то не как да е, а убити. Убити по най-безмилостния начин. Мъртвите им тела паднаха едно след друго на змята, точно в краката й.
Кръвта се лееше от гърлата им, където бяха ранени. Човекът се измъкна, а момичето седеше при родителите си цяла нощ и плачеше, дрехите й, попиваха цялата им кръв, ръцете й бяха червени, а безпомощните стонове, разцепваха тишината, безмилостно. Сълзите, които се търкаляха по страните й, безгласно падаха на земята и се сливаха в едно с алената кръв. След погребението на родителите й, Шори остана да живее с една приятелка, но малко след това, таените чувства и мисли оказаха отрицателното си влияние върху нея. Накараха я да полудее, не, не бягаше като истинска луда по улиците, а се беше свряла в един ъгъл на стаята си и плачеше. Докато се клатушкаше назад-напред, пред очите й се появяваше сцената, в която телата на родителите й падат бездиханни. Когато приятелката й я намери, се обади на нейн стар познат и добър приятел на Шори, а именно-Итачи. Той й помогна да преодолее травмата. Няколко месеца, след като я бе отвел далеч от Китай и мястото на трагедията, тя се възстанови напълно и отново заживя пълноценно.
А тази раздяла беше нещо доста лошо за напредъка й. Беше разбита, душата й беше разкъсана и изгорена. Не осъзна кога беше седнала в един ъгъл и беше облегнала гръб в студената стена. Странно, но само в този ъгъл нямаше светлина и нито един предмет. Тъмно, студено, пусто, точно като в душата й, ето за това, толкова й харесваше сега да стои там. Неусетно вечерта мина, но не и сълзите или болката. Не бе спала цяла нощ, плачеше, а с всяка сълза се връщаше малко-по малко, по пътя на прогреса, който бе постигнала. На вратата се почука, чу гласа на Саске, но не искаше да говори с никого. Запуши устата си, за да не се чуват хълцанията й и се свря още по-плътно в ъгъла. Вратата се открехна и Саске влезе в стаята, огледа я, но вътре нямаше никого, поне на пръв поглед! В тъмния ъгъл имаше едно малко момиче, нуждаещо се от любов и подкрепа, но тъмнината, която обгръщаше крехкото й същество, я правеше незабележима и неоткриваема. Саске бързо излезе и се запъти към училище с мисълта, че Шори вече е там.
Пристигна в двора и се огледа за пъстрооката си съквартирантка, нямаше я. Влезе в сградата и бързо се запъти към кабинета, където имаха час. Гаара и Канкуро разговаряха, но нея я нямаше. Започна да се притеснява. Минаха няколко учебни часа, а от Шори нямаше и следа. Канкуро и Гаара, също се притисниха за приятелката си и се насилиха да говорят със Саске.

-Саске, къде е Шори?-попита Гаара, заставайки пред чернокосия.
-Не знам.-отвърна му студено.
-Сигурен ли си? Все пак живеете в една къща!-запротестира Канкуро.
-И аз я търся, но не я намирам никъде!-прошепна им тихо той и се отдалечи от тях.

Това откровение беше странно и за тримата, но не беше лъжа. Душата на Саске се раздираше от притеснение за пъстроокото момиче. Училището мина и Саске бързо се прибра. Обиколи цялото имение, но нищо!? Влезе отново в стаята на Шори и тогава се вгледа в ъгъла. Черните му очи съзряха силует. Приближи се и клекна до момичето. Разбра какво й е станало, Итачи му беше казал, че ще се раздели с нея, още когато си приказваха вечерта на рождения му ден.

-Шори...-промълви с устни той и помилва мокрите й бузи с опъкото на дланта си.

Без да казва нищо, я взе на ръце и излезе от помещението. Отнесе я в спалнята си и я постави на леглото. Седна до нея и хвана ръката й в своята.

-Спокойно, аз съм тук-усмихна се спокойно той.

Виждайки тази усмивка, тръпчинките му, малките бръчици около очите му, когато се усмихнеше и това, колко много се подмладява с тази усмивка, нещото, което бе стегнало душата й, и разпарчетосало сърцето й, си отиде. Топлина се сгуши в гърдите й и сълзите спряха. Обърна се с гръб към Саске и промълви:

-Ще легнеш ли до мен?

Той се очуди от молбата й, но внимателно легна зад нея и я придърпа до себе си. Притисна тялото си до нейното и зарови нос в косите й. Шори се почувства много по-добре и лека, изморена усмивка се появи на устните й. Сега й просветна, явно Саске не искаше само да я изчука и да я зареже. Може би, той беше човекът, с чиято помощ щеше да преживее трагедята, а Итачи е бил просто посредник, избран от по-висша сила?! Не знаеше и не можеше да си го обясни, но близостта на Саске я караше да забрави всичко, дори и раздялата й по телефона с Итачи.

-Благодаря!-прошепна тя и хвана ръката на чернокоското.

Той се усмихна и реши, че сега е моментът да я попита:

-Шори, би ли искала да станеш моето момиче?

Тя отвори широко очи, в знак на очудване. Спипа я на тясно. Хем искаше да каже "да" и да го разцелува, но и искаше да каже "не", въпреки че не знаеше причината, за желанието на отказа.

-Аз...аз...-заекваше тя и стотици чувства се разбунтуваха в нея.
-Шори, от както те видях, нещо ми стана, разбираш ли?-Обърна я с лице към себе си и я погледна в очите.-Никога не съм се притеснявал толкова за някого, за когото и да е, разбираш ли? Никога не съм преследвал толкова упорито момиче, грешка, никога не съм преследвал момиче.

Тя се усмихна нежно и положи малката си длан на бузата му, като го придърпа към себе си, и внимателно долепиха устните си. Целувката беше невинна и сладка, но постепенно се разпалваше, невинността изчезваше, заменена със страст, нужда и плам. Саске се качи върху момичето и продължи да я целува. Нетърпеливите му ръце, нескопосано смъкнаха горницата й, заедно със сутиена. Пое едната й гърда в ръката си, а с другата заразкопчава дънките й. Тя се нацупи, че само нея я разсабличат и пое всичко в ръцете си. Разкъса тениската на Саске и я запрати на пода. Докато той си играеше с гърдите й, а устата му се занимаваше с нейната. Тя съблазнително се търкаше в чатала му, като го караше да се възбужда повече с всяко движение. Това продължи около час, Саске се оказа издържлив. Тя реши да приложи втората си тактика и с пръсти запълзя по колана на дънките му, и дразнеше сладострастно издутината им. След няколко минути мъчение, на Саске му омръзна и реши да я поизмъчва така, както само той си знае и без това имаше да й го връща за предишните й откази. Смъкна чевръсто панталонките й и я разкрачи широко. Плъзна два пръста в нея и започна мъчението си. Това продължи известно време, докато Шори се качваше на върха, но веднага падаше долу, разбра, че това е неговото отмъщение и си каза, че ще бъде силна. През това време въздухът беше раздиран от стоновете й, а и понякога името на Саске, закънтяваше в ушите му, което го възбуждаше МНОГО. Продължиха с взъимните си изтезание повече от два часа, но накрая и двамата бяха изморени, но и все още не бяха задоволени напълно. По взъимно съгласие, с размяна на погледи, той влезе рязко в нея и се задвижи бързо навън и навътре. Уникалното чувство отново се издигаше и в двамата, а взъимните им пъшкания и стенания не замлъкваха. След още няколко тласъка и двамата бяха в рая. Саске се отпусна тежко до Шори и я погледна със страстен пламък в очите. Тя се усмихна дяволито и каза, само за да го подразни:

-Не си кой знае какво, ама биваш!
-И ти не си за отхвърляне!-върна й базика и я целуна по челото.

След като поредната целувка и закачка свърши, те се прегърнаха и заспаха спокоен и желан сън.

by **geri_hikari83** Пон Юли 04, 2016 4:48 pm

Супер си Виксс! :** Има още какво да се желае от описанието на птичките и пчеличките хд, но звучи много добре. Трогателна картинка, но ще е добре да напрегнеш малко отношенията между тях, дойде доста лигаво. хдд (сценката е напрягаща индивидуално за мен, не го вземай навътре, получило се е добре хд) Освен това според мен Саске трябва да се дърпа повече от Шори, но ако си решила може и да поизмениш характера му (май и аз съм го правила хддд). Продължавай да се стараеш и да ме радваш! Razz

by Sponsored content

Un cambio /Една промяна/

Un cambio /Една промяна/

Re: Un cambio /Една промяна/

Re: Un cambio /Една промяна/

Re: Un cambio /Една промяна/

Re: Un cambio /Една промяна/

Re: Un cambio /Една промяна/

Re: Un cambio /Една промяна/

Re: Un cambio /Една промяна/

Re: Un cambio /Една промяна/

Re: Un cambio /Една промяна/

Re: Un cambio /Една промяна/

Глава №6

Re: Un cambio /Една промяна/

Re: Un cambio /Една промяна/