Sangre / Кръв

Капките капеха монотонно по студения, сив тротоар. Лятната буря се бе извила неочаквано и от адска жега бе превърнала деня в студено и смразяващо изживяване. Коленете на 10-годишното момче трепереха, докато опитваше да се скрие под един случаен, прокъсан навес. Въпреки, че пропускаше вода, навесът все пак го пазеше сравнително сух. Но температурата наистина бе спаднала доста… Чернокосото дете бе облечено съвсем по лятно му – къси панталони, тениска и маратонки. В момента обаче му се струваше, че температурите са минусови. Грохотът на гръмотевиците разсичаше като с брадва тишината обзела града.
Момчето се огледа. Нямаше никого наоколо. Обгърна тялото си с ръце. Мама и татко щяха да се притеснят за него. Не трябваше да излиза без да им казва къде отива. Но той толкова искаше да си поиграе с Наруто, а родителите му нямаше да му разрешат, тъй като пътят от дома му до големия град не бе никак малко. Затова сам бе хванал крайградския автобус. Сам бе стигнал… някак.  Излъгал бе, че са го пуснали и ще го чакат. И сега трябваше да намери спирката преди да се стъмни съвсем. Но трябваше да спре да гърми, защото винаги го бе страх от гръмотевиците.  Винаги...


Три часа по-късно момчето слезе от автобуса. Откакто бурята бе спряла в гърдите му тегнеше лошо предчувствие. Бе малък, но винаги се доверяваше на вътрешното си чувство, а точно в момента то не вещаеше нищо добро. Сигурно щяха да му се карат доста… Да. Това ще да беше…
Вървеше бавно по улиците на малкото градче, в което живееше заедно със семейството си. Улиците му бяха познати, тъй като не веднъж бе тичал по тях криейки се или просто играейки. В момента вървеше по възможно най-дългия път, опитвайки се да измисли подходящо обяснение или извинение за поведението си. Обикновено не бягаше така от вкъщи.
Стигна до оградата на къщата и си пое дълбоко въздух. Открехна вратичката и я затвори след себе си. Учуди се, че няма нито един светещ прозорец. Извади ключа от джоба си и отключи внимателно. Светна лампата и събу обувките си. Усещаше странна миризма, но не обърна особено внимание. Сигурно техните го чакаха във всекидневната притеснени и ядосани. За негова изненада там бе тъмно като в рог. Явно завесите бяха спуснати, тъй като в стаята не се процеждаше и капка светлина. Пресегна се към ключа за осветлението, но върху него имаше нещо мокро и лепкаво. Когато стаята бе обляна от светлина сърцето му щеше да се пръсне от ужас…
Кремавите стени бяха целите оцапани с червени пръски, подът приличаше на малко, кърваво езеро, а върху белия диван лежеше майка му с ококорени към тавана очи, разпиляна черна коса и с много, много кръв по бялата си рокля. Баща си видя вързан за един стол в кухнята, намираща се право пред погледа му – срещу всекидневната. Очите му бяха извадени, главата му седеше под странен ъгъл, сякаш някой бе ровил с нож в гърлото му и целия бе в кръв. Мястото под него също… От гърдите на момчето се изтръгна нечовешки писък. Писък пропит с агония, страх и неподправен ужас…

Не знаеше кога бе дошла полицията. Не помнеше кога Юки, съседката, бе дошла и го бе прегърнала, скривайки потресаващата гледка от очите му. Беше в шок. Мама и татко ги нямаше… Нямаше ги.
Въпросът бе… къде е Итачи?

Ами... мен още ме побиват тръпки. хд Не ми хареса, че толкова си наблегнала на описанието на телата, което прави картината като от страшен филм, а според мен тук трябваше да се усети повече скръб отколкото ужас, но добре написано и хубава идея. ;д Виждам, че си го публикувала преди доста време, което, предполагам, намаля шансовете да го довършиш, но ще се радвам, ако пуснеш историята.

То идеята е да е хорър история, а не драма принципно. :ДД Тип "Убийствен пъзел" с разни психо елементи плюс малко тийн за чар. :дд

Ръцете му трепереха докато вадеше ключовете от вкъщи. Всъщност той отдавна нямаше дом. Живееше при леля си и мъжът й, но това разбира се се случваше, когато благоволеше да се прибере. За него тази къща бе толкова дом, колкото пейката на наркоманите в парка, където прекарваше по-голямата част от времето си. Дали бе наркоман? Той не би се определил така...
Ключовете паднаха на земята и от устата му излезе звучна ругатня. Наведе се и ги вдигна, а след това отключи без да се стреми да пази тишина. Пет пари не даваше, че е три през нощта и може да събуди леля си и чичо си. Пет пари не даваше, че му бяха осигурили покрив над главата... и без друго го правеха по задължение, а не по желание.
Затвори вратата след себе си и продължи към стълбите отсреща. Къщата не беше кой знае какво, но беше уютна. Лампата в коридора отляво се светна и оттам се появи леля му с обезпокоено лице.
-   Саске... – гласът й се прокрадна в тихата къща също толкова тихо и бързо замря. После поклати глава виждайки лицето му и се прекръсти. Момчето завъртя очи и се заизкачва по стълбите към стаята си. Нямаше търпение да се добере дотам. Трябваше да си вземе дозата. Или щеше да полудее.
Претършува всяко ъгълче в стаята си, но не намери нищо. Ядоса се и започна да хвърля каквото намери към стената над бюрото. Когато гневът му поутихна реши да изпуши цигара марихуана, докато слушаше молитвата на леля си пред вратата му, а после си взе леден душ. Той винаги оправяше настроението му. Караше го да се вцепени до такава степен, че накрая не усещаше нищо от изтръпналото си тяло. Караше го и да спре да мисли, а това бе желан ефект.
Ръцете му все още трепереха, когато си легна, но за щастие заспа бързо.

Кошмарът дойде като неканен гостенин. Отдавна се бе настанил трайно в съзнанието му и никой психиатър не можеше да го изкорени. Прерязаното гърло на баща му, извадените му очи и килнатата назад глава все още будеха страх не само в съня му. Монотонно капещата кръв на майка му трайно бе настанила звукът си в ума му. Тя бе озвучението на неговия кошмар.

Кап, кап, кап...
Момчето се приближава. Усеща металическия мирис на кръв, но не се сеща за онова, което предстои.
Кап, кап, кап...
Натиска ключа на лампата и светлината огрява стаята. Отнема му секунди докато свикне. Вижда стената пред себе си, цялата опръскана с кръв. Погледът му се насочва към дивана. Майка му лежи върху него с разпиляна коса и окървавена бяла рокля, вперила невиждащ, но уплашен взор към тавана. Момчето се обръща към кухнята и вижда баща си завързан, а на лицето му зеят две кървави бездни на мястото на тъмните му очи. По-страшното е по-надолу... От напречно разрязаното му гърло се стича кръв, която попива в синята му, работна риза. Личи си, че е рязано по брутален начин, тъй като оттам стърчат накъсани меса и кой знае какво друго...
Има чувството, че ще повърне. И го прави. Сяда на пода оцапвайки краката си в онова, което до преди малко е било в стомаха му. Не знае какво да прави. Крещи.
Кап, кап, кап...
Всичко потъва в тишина. И тогава усеща нещо нежно да пълзи зад врата му. Обръща се съвсем леко и на рамото му се настанява окървавена ръка държаща нож за месо. Изтръпва. Очите му се разширяват.
Главата на високо възмъжало момче с бръсната глава и татуировка на слепоочието се озовава в периферното му зрение. Белите му зъби проблясват зловещо на фона на оплискалата го червена кръв.
Кап, кап, кап...
Обръща глава и погледът му среща уплашения взор на другото момче. Доближава устни до ухото му.
-   Нали знаеш, че следващия път си ти, Саске... – гальовно изрича и вдига касапския нож пред лицето на уплашеното момче. После го прокарва по дължината на шията му, докато нежно гали меката, черна коса.
Смехът му отеква и се смесва с нечовешки писък. Писък породен от болка, агония и най-вече страх.
Кап, кап, кап...
-   Няма къде да избягаш, Саске... Батко винаги ще е зад теб.

Постигаш хорър целта си, поздравления! Аз не съм голяма фенка на хорър филмите като цяло, защото сюжета не е много силен в тях и трудно може да събутят любопитството ми, но ти наистина грабна вниманието ми и ще следя с интерес!

- Днес се навършват девет години от трагедията разиграла се през 2002 година в покрайнините на Коноха, когато петнадесетгодишния, тогава, Итачи Учиха, уби родителите си по изключително жесток начин. Майката, Микото Учиха, бе намерена с тринадесет прободни рани в коремната област, но както се разбра от аутопсията по-късно, причината за смъртта й бе удушаване. Бащата, Фугаку Учиха, бе намерен с извадени очи и прерязано гърло. Погребението се състоя в присъствието на роднини, които изпратиха двете жертви в затворени ковчези.  Сестрата на убитата, Шираюки Кизуне, не пожела да коментира пред журналистите нищо свързано със случилото се и помоли пресата да не връща семейството й към трагедията. След нелепата смърт на семейство Учиха, госпожа Кизуне и съпругът й поеха грижите за Саске Учиха, по-малкия брат на убиеца.
В момента Итачи Учиха излежава доживотната си присъда, като този месец съдът ще разгледа молбата му за обжалване и намаляване на присъдата. Хората от района правят подписка, не желаещи убиецът да бъде помилван. Според тях той представлява, цитирам, „заплаха не само за Коноха, но и за обществото”.
Обърнахме се към прокурора по делото, господин Какаши Хатаке, с въпрос, как ще реагира на общественото недоволство, но той отказа да говори.
Очаквайте още по темата от нашите репортери.


Спря телевизора и тишината му се стори приятна. Слушаше новините по случая единствено и само, защото се радваше, че онзи изверг бе зад решетките. Заключен на сигурно. Лишен от свободата си. Като цяло това бе единствената причина изобщо да се интересува от новините. В живота му имаше две важни неща – наркотиците и удоволствието за една нощ. Другото бе нещо, което не го вълнуваше никак. Хубавото бе, че никой не се интересуваше от него... поне не вече. Никой не му пречеше да върши онова, което пожелае. Славна възраст бе пълнолетието. След него животът ставаше много по-хубав, по-неконтролируем, по-див...
Нямаше кой да му държи сметка, не че леля му някога го бе правила. Шираюки Кизуне бе прекалено набожна и отдадена на вярата си, за да се справя с „демони” като него. Да, Саске Учиха бе покварен и грешен до мозъка на костите си. И точно това му бе хубавото...



Компанията се бе събрала в парка на обичайната беседка. На масата в средата се мъдреха полупразни бутилки с алкохол и карти, които бяха забравени преди часове. Гаара и Карин бяха полускрити в храстите отляво, като момичето му правеше свирка, докато Гаара я снимаше с телефона си. Беше обещал да не показва клипчето на никого, но Саске бе напълно убеден, че до два часа въпросното щеше да се намира из всички известни сайтове с порно. Знаеше го, защото такъв бе басът. Гаара бе най-добрият му приятел и го познаваше достатъчно добре, за да знае какво се върти в пияната му глава. В действителност се бяха хванали на бас кой с колко момичета ще преспи до края на годината, като условието бе да документират случилото се. По-късно се разбраха, че и свирките ще отговарят на условието стига и те да са документирани.
Сасори, който седеше срещу него, гледаше към двамата в храстите и се подсмихваше. Ино се бе увила около ръката на Саске с наведена глава, тъй като бе достатъчно пияна, за да не може да държи очите си отворени. Хидан и Дейдара спореха за нещо, но за какво точно не можеше да се разбере, тъй като едвам говореха. Те двамата бяха изпили по-голямата част от алкохола и определено им личеше. По масата се забелязваха и пликчета с бял прах. Нещо, което не тревожеше нито един от присъстващите. Нито ги плашеше фактът, че някой може да ги види.
- Брат, иди да вземеш малко пиячка. – що се отнасяше до алкохола, думите на Хидан прозвучаха кристално ясно. Винаги пращаха Саске да купува пиенето, тъй като изглеждаше най-малко подозрителен от всички. А със заострената коса, тип таралеж, пиърсингът на долната му устна, обицата на лявото му ухо и най-вече с татуировките си, Саске изглеждаше като всичко друго, но не и нормален тип.
Без да роптае се изтръгна от хватката на Ино, оставяйки я да се облегне назад. Може би бе заспала, защото не издаде нито звук. Изправи се и прекоси за отрицателно време тъмния парк. Никой не можеше да му направи нищо, защото никой не би посмял да го доближи. Повечето хора знаеха кой е и твърдо вярваха, че покварената кръв на Итачи тече и в неговите вени. Вярваха, че е опасен тип и се страхуваха да не поеме по стъпките на брат си.


Магазинчето в края на улица №5 бе от онези, в които се предлагат алкохол, цигари и захарни изделия. С размерите на павилион за вестници, то не представляваше кой знае каква трудност за нощните обирджии. Приближи се и видя, че на смяна е висока, стройна девойка, може би на неговата възраст или малко по-млада. От стойката й си личеше, че скучае. Бе взела смартфона си в ръце и най-вероятно проверяваше профила си във фейсбук. На пръв поглед изглеждаше като тотална кифла. На втори – не съвсем. Косата й беше в ужасен розов цвят, който червенееше на места. Беше права, но опашката, на която я бе вързала бе толкова небрежна, че нямаше как това момиче да се интересува особено много как изглежда. Очите й бяха светли, но оттук не можеше да определи цвета им. Лицето й беше чисто бяло и имаше малка бенка над горната устна. Забеляза я защото бе влязъл в магазинчето. Огледа се и реши, че би могъл ужасно лесно да открадне каквото си поиска. Но още една издънка и щяха да му лепнат присъда. А и някак имаше чувството, че не си заслужава...
Забеляза, че момичето го проследи с поглед когато се присегна и взе бутилка бира от хладилника. Остави я на плота пред нея и я изчака да я маркира.
- Това ли ще бъде? – гласът й бе дрезгав, заради дългото мълчание. Улицата бе доста забутана и едва ли имаше много клиенти. Саске поклати глава и посочи бутилка водка намираща се на рафта зад нея. Тя я взе и също я маркира. Погледна го в очакване. Той забеляза изгризаните й до живеца нокти, които бяха лакирани в чисто черен цвят. Върху тях бяха залепени черепчета. Изглеждаше ужасно странна.
- И две кутии Лъки страйк. – момичето кимна и маркира и тях. Каза му колко е сметката и Саске подаде парите. Изчака да му върне рестото и излезе без да обръща внимание на странните погледи, които му хвърляше. Знаеше, че не от най-лицеприятните хора, но подобно внимание го дразнеше ужасно много.
Усещаше погледа й върху гърба си, чак докато не зави зад ъгъла. После сякаш му олекна.
Сега отиваше при приятелите си, където щеше да се напие безпаметно, щеше да изчука Ино, която се надяваше до час-два да е поизтрезняла и щеше да е прекалено зает, за кошмарите, които непременно щяха да му се явят, ако не си вземеше дозата. Което и щеше да направи веднага щом се върнеше на масата...

Както винаги беше много увлекателно! Хареса ми как си попроменила външния вид на Саске и Сакура. Чаках появата на Сак! Започва да става интересно!