Външният вид може да бъде измамен

I ГЛАВА- Не е такава, каквато изглежда

 Беше слънчев и приятен ден в Коноха. Наруто похапваше рамен в любимото си заведение „Ичираку” , когато забеляза Хината да върви сама.
-Хината!- провикна се синеокият.- Ако си свободна, дай да се поразходим заедно?
-До-добре…- отвърна срамежливото момиче.
 Известно време двамата се разхождаха, наслаждавайки се на прекрасния ден. Хината забеляза самотен парк с две пейки и предложи да седнат на едната, за да си починат.
  Докато стояха, неловка тишина ги заобикаляше и Наруто въздъхна:
  -Ъм… Хината, исках да ти кажа, че… имам чувства към теб!
  Момичето не отговори, изправи се с наведена глава и мълчеше.
  -Е? Ще ми станеш ли гадже?- попита Наруто.
  Хината се обърна към него и се доближи страшно близо до лицето му. Толкова близо, че той виждаше усмивката й отлично. Но това не беше красивата усмивка, която щом видеше му стопляше сърцето.  Този път усмивката й беше ужасяващо зловеща и го    накара да изтръпне.
 -Толкова време повтаряше, че си влюбен в Сакура, а сега когато тя си намери гадже ти разбра, че аз съществувам!?
 Наруто никога не я бе виждал такава, притесни се, и продума:
-Аз… Бях малко глупав, чак сега осъзнавам, че…
Беше прекъснат от силен удар по главата.

Когато се събуди беше завързан с въже на стол и не виждаше нищо, защото наоколо бе ужасно тъмно. Осъзна, че когато нещо го удари тoй беше припаднал.
-Къде съм!? Пусни ме!
Около него се освети и видя, че се намира по средата на огромна празна стая. Няколко минути по-късно забеляза Хината на около 20м разстояние от себе си. Тя държеше ножици в дясната си ръка, което много го притесни:
-Хината, ти ли ми стори това!?
Без да продума, тя започна бавно да идва към Наруто.
-Стой далеч от мен!- изкрещя паникьосано, тръшкайки си в неуспешни опити да се развърже.
Тъмнокосата продължаваше да се приближава бавно и спокойно към него, той знаеше, че нещо ужасно предстои, а той не можеше да направи нищо и това го вбесяваше.
 Хината сграбчи лицето на Наруто с едната си ръка, усмихна се по-широко от всякога и с другата си ръка заби ножицата в лявото му око. Момчето изкрещя от ужасната болка, толкова го болеше че скъса въжето, с което Хината го бе вързала. Тя не очакваше това и взе един голям, остър нож, за да го довърши, но Наруто бързо се освободи, извади ножицата от окото си, мушна я в джоба си и започна да бяга.
Като отвори вратата на стаята видя само тъмни коридори, нямаше време да мисли накъде да тръгне, защото Хината беше по петите му и пое на дясно. Осъзна, че дори и да бяга няма да успее да се скрие от нея, заради кървавите следи които оставя зад себе си. Искаше да открие нещо, с което би могъл да я убие или поне рани, но беше прекалено тъмно и не намираше нищо. Хината идваше още по-близо до него, той взе ножиците от джоба си и се обърна към нея.
-Хината, спри!-извика той- Не е нужно да се убиваме един друг!
Момичето спря, сякаш се вцепени щом чу думите му.
-На-Наруто…- тихо промълви тя.
Той забеляза сълзите, стичащи се по бузите й, остави ножиците и се приближи към нея.
-Хина…
-НЕЕЕ!!!- внезапно с пълно гърло изкрещя тя, скачайки отгоре му.
Сега Наруто не държеше дори ножица, а Хината се опитваше да го наръга!
-Умриии!!!-викаше тя.
Той я преобърна и взе ножа, готов да я прониже.
-Недей! Наруто!-заплака та- Неде…
Беше прекалено късно да го умолява, той заби ножа колкото се може по-дълбоко в гърлото й и се изправи.
Сега момичето, което познаваше от малък и дори обичаше, лежеше мъртво в локва от кръв и беше намушкано от самия него. Няколко секунди Наруто я гледаше как се гърчи и стене докато умира, след което тръгна да търси изход от това място.
Оказа се, че е бил в изоставеното подземие на болницата. Сега беше при Тсунаде, да се погрижи за раненото си око, което вече нямаше да може да използва.

На следващият ден родителите на Сакура бяха извън селото и Саске дойде у тях за вечеря.
Двамата седнаха на масата и чернокосият попита:
-Сакура, чу ли какво се е случило с Наруто и Хината?
Момичето се усмихна мило:
-Да. Понякога…- каза тя, изваждайки сатър изпод масата- Понякога хората не са такива, каквито изглеждат!

II ГЛАВА- Сай разкрива истината

Една сутрин, докато Сай и Сакура се разхождаха навън, момичето попита:
-Сай, защо не дойдеш у нас за вечеря?
-Аз!? Защо не предложиш на Саске?
-Не съм го виждала тези дни и затова…
-Да… И аз не съм… Добре тогава, ще се видим!- каза Сай, тръгвайки на някъде.

Беше се стъмнило вече. Сай позвъня на вратата на Сакура. Зеленоокото момиче му отвори и се усмихна.
-Здравей, Сакура.- рече тъмнокосият.
-Добър вечер, влизай.- отвърна тя.
Вътре беше доста тихо, това смути момчето и то попита:
-Родителите ти не са ли тук?
-Не, няма никого.- отговори тя- седни на масата докато приготвя храната в кухнята.
-Добре.
Той седна и започна да чака. Няколко минути по-късно Сакура все още я нямаше. Сай реши да се поразходи из къщата за да разгледа.
Влезе в кухнята, но Сакура не беше там. Той продължи да върви към следващата стая. Отвори вратата и влезе, но вътре беше тъмно. Намери ключа за лампите и го натисна. Толкова се изненада щом видя окървавените стени и двете обезглавени човешки тела, че щеше да изгуби самоконтрол.
Пулсът му се ускори и дишането му се учести, но любопитството надделя. Момчето се успокои и се приближи към труповете. Отблизо си личеше, че това са родителите на Сакура. Той замръзна от ужас, умът му не побираше, че това е истина.
Отново продължи напред с бавни стъпки. Пред себе си забеляза огромен, стар гардероб. Въпреки, че беше уплашен, Сай се осмели да го отвори.
Едва не извика, когато видя Саске здраво завързан със въже. Двете му ръце бяха отрязани,а той се опитваше да крещи за помощ, но тъй като устата му беше запушена с парцал не можеше да издаде нито звук

Божеее мерси много за огромната доза смях, направо ме разби! хд Съжалявам, но не ми харесва . Въпреки това ще го следя от чисто любопитство и защото ми е мноого смешно. хд

Нп XDDD Честно казано мисля да не пиша повече от това...

Така ли, мислех си, че и Сай ще пукне. хдддд